H1 – Какво е рационален език? За да отговорим на този въпрос е необходимо да разполагаме с понятието за СТРУКТУРЕН МОДУС и ще го получим интуитивно, наблюдавайки структурата, представена на Фигура 12. Изглежда очевидно, че въпросната структура е била наречена „ кубична мрежа “, понеже нейните възли и връзки ОПРЕДЕЛЯТ ФОРМАТА НА ЕДИН КУБ. Но това, което може би не се оказва толкова очевидно е, че тази особеност е един частен случай на следния общ закон на структурите: ВСЯКА СТРУКТУРА ОПРЕДЕЛЯ ЕДНА ФОРМА. Откъдето: ВСЯКА ФОРМА, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ ЕДНА СТРУКТУРА, Е ФУНКЦИЯ НА СТРУКТУРНАТА „ МОДАЛНОСТ “. Общият закон ще стане явен, ако признаем, че във всяка структура, какъвто и да е нейният строеж, винаги се образува един определен формален профил. Но след като е установен фактът на формата, виждаме, че тя зависи от МОДУСА – НАЧИНА, по който са разположени връзките: те могат да се свържат с възлите, за да ОБРАЗУВАТ ...
Публикации
H – Рационалните езици на пасу. В коментара „ F ” споменахме четири факта, които тук ни интересуват особено: Първият е, че предназначението на пасу изисква значението на вещта, – т.е. фундаментът на идеята за вещта, – да бъде ИЗРАЗЕНО НАВЪН. Вторият е, че това изразяване представлява един КОЛЕКТИВЕН или „ КУЛТУРЕН “ ФАКТ. Третият е, че бидейки колективен факт, изразяването на значението трябва да се проявява в термините на един ЕЗИК. Четвъртият е, че културата, т.е. колективната дейност на частните субекти, прави възможно съществуването на множество езици за изразяването на значенията. За да разгледаме по-задълбочено тези четири факта, удобно е да ги поставим под формата на въпроси: Първо – как се изразява навън значението на вещта? Второ – какво е културен факт? Трето – какво е рационален език? И четвърто – какъв е структурният произход на множеството езици? Обаче, от съображения за методологията на обясняване, ще трябва да им от...
G – Слово и демиургично обозначение. Значението и обозначението са двата края на процеса на откриване на вещта, но изпълва ли се с това предназначението на пасу ? Разбира се, че не, защото това предназначение изисква значението ДА БЪДЕ ВЪРНАТО НА ВЕЩТА и да посочи в нея един СМИСЪЛ. В този параграф тази необходимост ще бъде показана в обща форма. Ще бъдат установени също така основните линии, които определят проблема; т.е.: дали пасу е едно еволюиращо същество? В кой момент от неговото развитие трябва да го вземем, за да направим описанията, които демонстрират несъмнено неговото предназначение да бъде „ дарител на смисъл “, производител на култура? Умственият термин на обозначението – на откриването на вещта – тогава е значението. Но предназначението на пасу не е само „ да открива “ вещите, но и „ да полага смисъл “ във вещите, за да може от недрата на вещите ДА ИЗНИКНЕ ОСНОВАНИЕТО НА СВЕТА. Това ОСНОВАНИЕ е онова, което обоснова...
F – Значение и демиургично обозначение. Ще разгледаме културната структура и ще определим в нея понятието за НЕПРЕКЪСНАТОСТ. В една структура непрекъснатостта е едно топологично, т.е. качествено свойство, което може да се определи интуитивно като: възможността да се „ тръгне “ от кой да е възел и да се „ стигне “ до кой да е друг, придвижвайки се само по връзките; тоест: непрекъснатостта изисква да не се правят прекъсвания по време на придвижването. Това е що се отнася до една проста структура, подобна на модела от Фигура 12. Културната структура изисква едно по-строго определение. Да допуснем, че след като приложим систематичната редукция към ВСИЧКИ системи на структурата, сме свързали всеки Принцип с неговия противоположен посредством една диалектическа Релация; така ще имаме едно множество от системи, подобни на онази от Фигура 13. В този случай: ИМА НЕПРЕКЪСНАТОСТ, АКО ВСИЧКИ СИСТЕМИ ОТ МНОЖЕСТВОТО СА СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ ЧРЕЗ ПОНЕ ЕДНА РЕЛАЦИЯ ВСЯКА ЕДНА. ...
Е – Рационалната мисъл на пасу . След тези обширни описания сигурно ще поискаме да узнаем как МИСЛИ пасу . Разбира се, първата и втората операции на разсъдъка вече предполагат едно МИСЛЕНЕ, каквото e също така дейността на културната структура и на съзнателната сфера. Но за да се избегнат объркванията, ще започнем с определението на значението на тези термини и уточняването на техния обхват. “ МИСЛЕНЕ “ е дейността на „ психичната структура “, съставена съгласно Фигура 11 b (срвн. с Фигура 11) от „ емоционалната “ (4), „ рационалната “ (3) и „ съзнателната “ (2) сфери. По този начин става ясно, че „ мисленето “ е една дейност, която може да протича в коя да е от тези сфери. В друг раздел обаче ще бъде показано, че мисленето се подчинява на една неизбежна „ йерархична последователност “: временно мисленето се локализира първо в структурата на мозъка; живият мозък конструира културната структура, която след това също е одушевена от ...
D – Принципи и Релации като СИСТЕМИ. Ако си припомним сега нашата предишна уговорка относно това, че освен ако не е посочено противното, всички обяснения ще се илюстрират с външни вещи , можем да се задълбочим в определението за Релация. За пасу една Релация е преди всичко ИСТИНАТА за вещта. Но, тук трябва да се забележи, че не казваме СЪЩНОСТТА, а ИСТИНАТА на вещта: това различаване посочва, че същността на вещта е ОБОЗНАЧЕНИЕТО, докато Релацията е един рационален корелат – интерпретацията на обозначението или СХЕМАТА, истинно познатото и затова ИСТИНАТА на вещта. Истината на вещта е „ запомнена “ от културната структура като сложен символ или Релация, т.е. като семична връзка между Принципи или прости символи. И тъй, от какво се състои един сложен символ? – От едно множество от прости символи, СТРУКТУРИРАНИ, за да се конструира СХЕМАТА на вещта. Един сложен символ – Релация или връзка от културната структу...
С – Културната структура като памет. Един „ възел “ на културната структура или Принцип е семичното съответствие на един Архетип от архетипичната памет; една „ връзка “ или Релация е семичното съответствие на „ обозначението “ на една вещ – нейната схема съгласно интерпретацията, извършена от разсъдъка. Откакто започва животът на пасу – откакто бива изложена на впечатлението на нещата от света неговата сетивна сфера – множество подобни възли и връзки биват прибавяни към културната структура чрез архетипичната актуализация, която произвежда разсъдъкът. Така, културната структура РАСТЕ постоянно, както по броя на членовете, тъй и по сложността на тъканта, доколкото вече структурираното ОСТАВА ТРАЙНО като субсрат на емоционалната и рационалната сфери. Тази трайност поставя неизбежно проблема за времето, т.е. този за връзката между трансцендентното време или времето на вещите и иманентното време или психичното време, чието разрешение ...