G – Слово и демиургично обозначение.
Значението и обозначението са двата края на процеса на откриване на вещта, но изпълва ли се с това предназначението на пасу? Разбира се, че не, защото това предназначение изисква значението ДА БЪДЕ ВЪРНАТО НА ВЕЩТА и да посочи в нея един СМИСЪЛ. В този параграф тази необходимост ще бъде показана в обща форма. Ще бъдат установени също така основните линии, които определят проблема; т.е.: дали пасу е едно еволюиращо същество? В кой момент от неговото развитие трябва да го вземем, за да направим описанията, които демонстрират несъмнено неговото предназначение да бъде „дарител на смисъл“, производител на култура?
Умственият термин на обозначението – на откриването на вещта – тогава е значението. Но предназначението на пасу не е само „да открива“ вещите, но и „да полага смисъл“ във вещите, за да може от недрата на вещите ДА ИЗНИКНЕ ОСНОВАНИЕТО НА СВЕТА. Това ОСНОВАНИЕ е онова, което обосновава творението на Демиурга и е ОБЕКТЪТ на неговото удоволствие: това е „БЛАГОТО“, към което трябва да е насочено предназначението на пасу, целта на неговата съдба. Затова не е достатъчно обозначението да се разкрие на разсъдъка на пасу и да бъде ПОЗНАТО вътрешно: необходимо е – фундаментално необходимо – откритието да се екстериоризира, схемата на вещта да премине в обратна посока сетивната сфера и ДА ИЗБЛИКНЕ НАВЪН.
Този обратен преход и начинът, по който значението се връща на вещта, поставя на първо място проблема за езика, чието разрешение ще бъде предмет на следващия параграф. Но сега, като пример, да предположгим, че значението се изразява посредством СЛОВОТО – името, което пасу ПРЕ-НАЗНАЧАВА на външните вещи. „Избликването навън“ на името подтиква вещта да гравитира около човека със собствен „смисъл“, преобразувайки се от „природна вещ“ в „културен обект“. С други думи: полето, гравитационната сфера на „разсъдъчните вещи“ е една специфично човешка среда, наричана КУЛТУРА; (под „разсъдъчна вещ“ разбираме онези вещи, чието обозначение се намира структурирано като Релация в една културна структура, т.е. като схема или НОУМЕН). Тук трябва да се прави разлика между ЧАСТНОТО ДЕЙСТВИЕ на откриването на обозначението на вещта и КОЛЕКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ на изразяването на едно съответно понятие в термините на един език. „Откриването“ е частното действие, присъщо на психичната структура на пасу; „именуването“ на вещта – предаването на смисъл посредством един външен знак, морфема, идеограма, символ и пр. – е едно колективно действие, чиято форма като цяло е тази на един КУЛТУРЕН ФАКТ.
Очевидно е: като „положител на смисъл“ пасу трябва ДА ИЗРАЗЯВА външно онова обозначение, което е бил способен да открие вътрешно; но това ИЗРАЗЯВАНЕ би било „лишено от смисъл“, ако бъде излъчено индивидуално, ако не се извърши в една социо-културна рамка, която да осигури неговото увековечаване. Затова основната цел на обществото на пасу ще бъде да поддържа „смисъла“ на вещите, т.е. да произвежда култура.
Културата, разбирана като социален факт, зависи за своето произвеждане и развитие от КОЛЕКТИВНАТА КОМУНИКАЦИЯ – от упражняването на езици, ЧИИТО ЗНАЦИ СА ЗНАЧИМИ ЗА ВСИЧКИ. Езиците, както ще се види, произлизат от културната структура, а тя се произвежда в течение на целия живот от архетипичната памет и разсъдъка, т.е. от мозъка. Затова може да се каже, че взаимното разбиране между членовете на една и съща културна общност не зависи толкова от уговарянето на значимите знаци на един език, колкото от биологичния факт, че всички мозъци са структурно подобни. С други думи: наследствената архетипична памет, подобна във всички членове на един вид, е тази, която прави възможно създаването на аналогични психични културни структури, от които се извеждат езици с общи понятия.
Сега и във всичко, което следва, е важно да не се забравя, че разглеждаме пасу В ЕВОЛЮЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СЕ Е НАМИРАЛ, КОГАТО Е БИЛО ИЗВЪРШЕНО ОКОВАВАНЕТО НА ХИПЕРБОРЕЙСКИТЕ ДУХОВЕ. В този момент, след една дълга история, която тук пропускаме от съображения за краткост, той се бил преобразувал в безпогрешен културен субект. Обаче, както вече казахме по-рано, за да се стигне до това състояние било изразходено едно толкова дълго време, че развитието на Плана рано или късно трябвало да бъде отменено, т.е. неговото бъдеще като вид можело да бъде само изчезването. От това, както ще се види, го спасило Предателството на Сиддхите.
По един или друг начин, пасу притежавал по онова време двата основни елемента на всеки производител на култура: стаден инстинкт, развит във висша степен, и колективна комуникация посредством език. Ясно е, че въпросната комуникация е била ФОНЕТИЧНА и толкова примитивна, че езикът се състоял от много малко думи, т.е. фонеми със значението на корени.
Упражняването на един език, колкото и примитивен да е той, предполага факта на неговото ПРИДОБИВАНЕ; а при-добиване означава „да се вземе нещо дадено“. В случая на езика на пасу това, което той взема при придобиването, са думите, т.е. фонетичното изразяване на обозначението на вещите, чието значение е общо за членовете на племенната общност. Трябва да разберем добре факта на фонетичното изразяване, приписващо смисъл, преди да продължим изучаването на културната структура. Преди всичко трябва да повторим, че вещите са обозначени от Демиурга от началото на тяхното съществуване и че това обозначение представлява същността, открита от рационалната функция – битието-за-човека. Затова думите на езика на пасу не са били създадени, за да обозначават нещата, а произлизат от ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА, която рационалната функция извършвала на априорните обозначения. Това ще рече, че думите произлизат от културната структура; по-конкретно: от връзките или Релациите, т.е. от структурираната архетипична интерпретация на обозначението на вещите. Една дума, която назовава една вещ, трябва да отразява една Релация от културната структура – един сложен символ – и трябва да изразява едно значение. Това значение, разбираемо за всички носители на езика, е „смисълът“ на вещта, който ще позволи НЕЙНОТО ВЪНШНО СТРУКТУРИРАНЕ КАТО КУЛТУРЕН ОБЕКТ.
Ще сбърка този, който от това заключи, че с изразяването на значимата дума се изпълнява предназначението на пасу. Истината е, че думата само изразява значението на вещта В ЕДИН ЕЗИК: културата се състои също в УМНОЖАВАНЕТО на общите или колективни езици, разширявайки обхвата на значението на вещите и с това интензифицирайки „смисъла“ на света, утвърждавайки основанието на неговото битие. Това ще се разбере по-добре след като бъде изучен следващият параграф, в който ще се даде отговор на въпросите „какво е един език?“ и „какъв е структурният произход на различните езици?“.
Коментари
Публикуване на коментар