Е – Рационалната мисъл на пасу.
След тези обширни описания сигурно ще поискаме да узнаем как МИСЛИ пасу. Разбира се, първата и втората операции на разсъдъка вече предполагат едно МИСЛЕНЕ, каквото e също така дейността на културната структура и на съзнателната сфера. Но за да се избегнат объркванията, ще започнем с определението на значението на тези термини и уточняването на техния обхват.
“МИСЛЕНЕ“ е дейността на „психичната структура“, съставена съгласно Фигура 11b (срвн. с Фигура 11) от „емоционалната“ (4), „рационалната“ (3) и „съзнателната“ (2) сфери. По този начин става ясно, че „мисленето“ е една дейност, която може да протича в коя да е от тези сфери. В друг раздел обаче ще бъде показано, че мисленето се подчинява на една неизбежна „йерархична последователност“: временно мисленето се локализира първо в структурата на мозъка; живият мозък конструира културната структура, която след това също е одушевена от мисленето; живата културна структура конструира съзнателната сфера и тя след това също е одушевена от мисленето.
Когато казваме например „мисленето“ или „поради мисленето“ и пр., следва да се има предвид, че това „мислене“ може да става в коя да е сфера на психичната структура и следва да се потърси в текста съответното уточнение.
Винаги изпреварвайки определенията, които по-нататък ще бъдат надлежно обосновани, ще считаме, че „мисълта е моментът на мисленето“. С други думи: „мисълта е моментното действие на мисленето“. В следващия раздел ще видим, че този „момент“ представя една двойна времевост: от една страна той притежава една „реална трайност“ в трансцендентното време или „времето на макрокосмоса“, а от друга притежава едно собствено иманентно време, пропорционално на енергийната напрегнатост на мисълта.
От друга страна, специфичният микрокосмос на един пасу е продукт на една монада и един Архетип. Ще рече: монадата поддържа специфичния микрокосмос, който еволюира съгласно процеса на един универсален Архетип или Ману. Но монадата никога не „низхожда“ до материята, а се проявява в микрокосмоса като едно същество от много фина вещественост, което има за функция: да асимилира постигнатата еволюционна степен и да я поддържа, когато се извършва органичното разпадане, наречено смърт. Това същество е „душата“ на пасу.
Душата е това, което придава на микрокосмоса не-биологичната генетична наследственост на еволюцията и което при развъплъщаването съхранява еволюираното в този живот, за да го приложи в живота на други микрокосмоси, напредвайки винаги към ентелехията. Тогава се разбира, че душата, поради своята функция да го поддържа и тласка към ентелехиалната индивидуация, ТРЯБВА ДА Е ПРИСЪСТВУВАЩА ВЪВ ВСЯКА ТОЧКА НА МИКРОКОСМОСА. Наистина, не съществува функция в микрокосмоса, която да не се основава в крайна сметка в душата, но от структурна гледна точка е удобно да се направи разграничение между нейните различни СПОСОБНОСТИ. Под СПОСОБНОСТ на душата следва да се разбира ПОТЕНЦИЯТА, с която тя ДЕЙСТВУВА в една структура. В този смисъл ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА и РАЗУМНОСТТА например, са СПОСОБНОСТИ. И така: В ПАСУ „МИСЛЕНЕТО“ Е ОСНОВНАТА СПОСОБНОСТ НА ДУШАТА. Или с други думи – мисленето е проявлението на душата в психичната структура. Но това проявление има една непогрешима характеристика: то е единствената способност, с която душата изразява пряко единството на монадата. Затова се казва, че „мисленето е действието на един мислещ СУБЕКТ“: душата като СУБЕКТ – един субект, който е склонен постоянно да утвърждава собствената си индивидуалност, – е безпогрешно отражение на единството на монадата.
Казахме в началото, че „мисленето“ може да става в коя да е сфера на психичната структура; понятието за мислещ СУБЕКТ ще ни позволи да разберем с по-голяма точност тази способност на душата. Преди всичко трябва да обърнем внимание на следния принцип: ВСЕКИ СУБЕКТ ИЗИСКВА ЕДНА СТРУКТУРА, В КОЯТО ДА СЕ ПРОЯВЯВА. Тоест, СУБЕКТЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ ЕДИН ИНСТРУМЕНТ ЗА СВОЕТО ПРОЯВЛЕНИЕ; това, което винаги съществува, дори след смъртта на пасу, е трансмигриращата душа, но НЕ СУБЕКТЪТ, който е само един аспект на душата, характерен за въплътеното състояние – ЕДНА ЦЕЛ НА ПРЕЗНАЗНАЧЕНИЕТО НА ПАСУ. Накратко: СУБЕКТЪТ Е ФУНКЦИЯ НА СТРУКТУРАТА.
В микрокосмоса, за да изложим нашата теза относно първоначалната психична структура на пасу и последвалото оковаване на Духа, ние различихме три основни структури: архетипичната памет или мозъка, културната структура и съзнателната сфера. И така, всяка една от тези структури може да бъде одушевена от мислещия субект съгласно току-що изложения принцип. Без да забравяме, че се касае винаги за ЕДИН И СЪЩИ СУБЕКТ, ще наричаме: „рационален субект“ или „разсъдък“ мисленето, локализирано в архетипичната памет или мозъка; „културен субект“ – мисленето, което протича ВЪРХУ културната структура; и най-сетне „съзнателен“ или „исторически субект“ – мисленето, присъщо на съзнателната сфера, което ще бъде основна тема на изучаване в следващия раздел.
Силата, която „задвижва“ субекта е волята. Така „инстинктивната воля“ позволява действието на „разсъдъка“ или рационалния субект в архетипичната памет; „културната воля“ подтиква културния субект да одушевява културната структура; и „съзнателната воля“ прави възможно съзнателният субект да одушевява сферата на съзнанието. Във Фигура 11b може да се види, че в систематичното аналогично представяне с ексцентрични кръгове отрязъкът (5) съответствува на „културната воля“, която е активна в трите сфери (2), (3) и (4) по причини, които ще бъдат обяснени в параграф „F” на следващия раздел. В замяна отрязъкът (6) на инстинктивната воля е образуван само от сечението на сферите (3) и (4), което означава, че „разсъдъкът“ е волево независим от съзнателната сфера (2): той може да действува – и действително винаги действува – „инстинктивно“, т.е. автоматично.
Във всичко това, което следва в настоящия раздел, ще се съсредоточим в описанието и функционалния анализ на културната структура – причина, поради която всяко отнасяне към или споменаване на „мисленето“ ще трябва да се разбира като съответствуващо на културния субект (или на рационалния субект или „разсъдъка“, поради това, че той представлява конструктура на структурата от Принципи и Релации, както вече бе обяснено). С този критерий под „мисъл“ ще разбираме само онази, която произвеждат инстинктивният и рационалният субекти и ще я наричаме „РАЦИОНАЛНА МИСЪЛ“, за да я отличаваме от ирационалните мисли, които ще бъдат разгледани в друг раздел. По същата причина ще казваме: „рационално мислене“, имайки предвид онова мислене, което схваща само рационални мисли. Естествено, че това „схващане“ е възможно само, защото мисленето е един ВОЛЕВИ СУБЕКТ.
Имайки предвид тези определения и пояснения, вече можем да разгледаме следната особеност: РАЦИОНАЛНОТО МИСЛЕНЕ НА ПАСУ СЕ ЗАРАЖДА ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ „ВЪРХУ“ КУЛТУРНАТА СТРУКТУРА И ОТТАМ ИЗПЛАВА КЪМ ГОРНИТЕ СЛОЕВЕ НА ПСИХИКАТА, Т.Е. КЪМ СЪЗНАТЕЛНАТА СФЕРА. Този преход на мисълта може да бъде разбран само в светлината на понятията за „потенция“ и „време“, които ще бъдат разгледани в следващия раздел. Тук ще заобиколим обяснението около произхода на рационалната мисъл, предвид че тя се произвежда В културната структура.
Как следва да се разбира тогава това, че мисълта се произвежда ВЪРХУ културната структура? Отговор: БУКВАЛНО. Тоест, ако не забравяме, че „културната структура“ е един аналогичен модел, отговорът е буквален: мисълта се произвежда ВЪРХУ структурата, В нейните Принципи и Релации, или В системите; затова рационалната мисъл е СИСТЕМАТИЧНА.
Тъй като този отговор не ни позволява да видим много, ще се опитаме да я разберем посредством една алегория. Да допуснем, че правим вивисекция на едно животно и посредством кранеотомия излагаме открит неговия мозък. Наблюдаваме го внимателно и заявяваме: „това е една клетъчна структура“; и: „тя е жива“. Но след един по-внимателен оглед, ще видим, че съществуват различни типове дейност в недрата на въпросната структура: биоелектрическа, биохимична, невронна, хематична и пр. Ако искаме да определим тази разлика в дейността, можем да вземем като общ параметър „движението“ и да забележим, че във биоелектричните явления това, което се „движи“, са „йоните“; в биохимичните – „молекулите“; в невронните самата клетка, стимулирана от нервния импулс, се свързва с друга – „движи се“, произвеждайки синапс; в хематичните – една „протеинова молекула“, и т.н. Ще рече: в широката рамка на „живота“, който характеризира въпросната клетъчна структура или мозъка, различаваме няколко различни „движения“, които произлизат от различни области на функционална дейност. По какъв начин сме РАЗЛИЧИЛИ тези движения, как те са станали ЯСНИ за нас? Различили сме ги на първо място, защото не разглеждаме мозъка в неговата цялост – като едно органично цяло, – а като правим абстракция на определени части: клетки, артерии, вени и тъкани и пр. И на второ място – те са станали ясни, защото наблюдаваме абстрахираното под определена светлина и оптика.
Да наблюдаваме сега сложната мрежа на културната структура. Когато казваме, че пасу „мисли“, ние се намираме в един случай, аналогичен на онзи на „живия мозък“: предполагаме същностната дейност на организма. „Мисленето“ е състоянието на същностна дейност на културната структура, аналогично на „жизнеността“ на клетъчната структура на мозъка. Но в мего различавахме определени движения, присъщи на органичните функции, които ставаха ясни като абстрахираме въпросните функции от структурната цялост и ги наблюдаваме поотделно, т.е. КАТО ПОСТАВИМ В РАМКА ФОРМАЛНО ФУНКЦИОНАЛНАТА ОБЛАСТ И Я РАЗГЛЕДАМЕ КАТО ЯВЛЕНИЕ САМО ПО СЕБЕ СИ. По същия начин една „рационална мисъл на пасу“ е едно ЯСНО И ОТЧЕТЛИВО движение, което се произвежда в определени области на културната структура. С други думи: мисленето е „жизнеността“ на културната структура, а мисълта е „преживяването“ на една система в тази структура.
Тази структура тогава е изпълнена с умствена дейност така, както мозъкът е „кипящ от живот“. Пасу извършва една рационална операция и ЕДНО СПЕЦИАЛНО ДВИЖЕНИЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДА „ВЪРХУ“ ЕДНА СИСТЕМА: ТОВА Е РАЦИОНАЛНАТА МИСЪЛ. Но сега разбираме защо онзи отговор трябваше да се тълкува буквално: рационалната мисъл е само една дейност, локализирана ВЪРХУ една система от културната структура. Това „ВЪРХУ“ обаче не бива да поражда погрешни понятия: мисълта не е една дейност, която протича на повърхността на елементите на системата, не в този повърхностен смисъл казваме „ВЪРХУ“. Мисълта е НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ СИСТЕМАТА и затова то се явява ВЪРХУ системата; може да се премести от една система в друга или да остане ВЪРХУ една от тях. И всичко това тя може да направи, защото рационалната мисъл е преживяването на системата или системата, преживявана като мисъл, т.е. действително мисленото по време на мисленето.
Един аналогичен начин да си представим факта, че в една културна структура една рационална мисъл протича върху една система, е да предположим, че в този момент системата се ОСВЕТЯВА. Например, в една структура като тази от Фигура 12, мисълта на една „кубична система“ ще направи да се „осветят“ само деветте възела и двадесетте връзки на куба и никой друг съседен възел или връзка. Въз основа на това предположение, което тепърва ще видим, че не е напълно лишено от реално основание, ще говорим аналогично, че една или друга система е била „осветена от една мисъл“.
В началото се запитахме как би ставала една рационална мисъл на пасу и сега знаем, че тя се произвежда като част от дейността на мисленето, в което се състои жизнеността на културната структура, ВЪРХУ една система и че тази се осветява когато това се случва. И така, тези мисли не се произвеждат спонтанно в културната структура, а са причинени от някой от първите два субекта: или от инстинктивния субект, т.е. от двете операции на разсъдъка; или от културния субект, който, естествено, съществува само апостерионо на културната структура.
Дотук разглеждахме „разсъдъка“ като структуриращ схемите, но е лесно да се забележи, че сетивната сфера не винаги е въздействувана от нови вещи или че разсъдъкът може да извършва умствени операции, които не се отнасят до външни вещи. Колкото и примитивен да е пасу, той винаги може да извършва интуитивни абстракции върху нещата, т.е. може да ги различава, да ги извлича измежду останалите неща и може също така да взема решения относно тях. В тези случаи, макар културната структура да е в процес на формиране и все още да не съществува един независим културен субект, операциите на разсъдъка изпълняват ролята на „инстинктивен субект“ и са способни да произвеждат мисли в културната структура. Процесът е следният: втората операция на разсъдъка установява връзки между Архетиповете от архетипичната памет, или – което е същото – в неврофизиологичната мрежа на мозъка се пораждат чрез синапсис определени биоелектрични пътища; рационалната мисъл се произвежда понеже ЕДНОВРЕМЕННО с тази мозъчна дейност се „осветява“ една система от културната структура, т.е. културното мислене възприема преживяването на една система. Въпросът е: по силата на какъв процес „невронният път“ се прехвърля в културната структура като „система“? Отговор: Между архетипичната памет или структурата на мозъка и културната структура функционира едно ВЗАИМНО ЕДНОЗНАЧНО СЪОТВЕТСТВИЕ.
Трябва да поясним тук, че определението „взаимно еднозначно“ се употребява тук в ограничения смисъл на „съответствие в двете посоки“ на структурите и по никакъв начин не предполага един математически хомеоморфизъм, а един АНАЛОГИЧЕН такъв. Касае се, прочее, само за едно дидактично понятие, използувано за удобство, тъй както целият структурен модел също е такова, без предубеждението, че този модел може да описва или не истината на реалните факти. Можем само да уверим, че във взаимно еднозначното съответствие между една биоелектрична конфигурация, произведена в мозъка от инстинктивния субект, и културната структура, в нея се прехвърля една еквивалентна схема, която запазва от първата само нейните топологични инварианти, т.е. нейните същностни качества.
Като казваме, че между двете структури съществува едно взаимно еднозначно съответствие, утвърждаваме ВЪЗМОЖНОСТТА да се извършва прехвърлянето в двете посоки, т.е. че дейността на разсъдъка произвежда мисли в културната структура, тъй както определени мисли от културната структура, породени в нея от културния субект, причиняват дейност в архетипичната памет. Но както вече пояснихме, да се извършва прехвърляне в последната посока е възможно само апостериори на културната структура, т.е. когато в пасу действително съществува един културен субект.
Накратко, в две взаимно еднозначно съответствуващи си структури като тези, които описахме, съществува ФУНКЦИОНАЛНА СЪГЛАСУВАНОСТ и като последица – ЕДНОВРЕМЕННОСТ НА ПРОЦЕСИТЕ. Това ще рече, че „ДЕЙНОСТ“ в едната структура предполага „ЕДНОВРЕМЕННА ДЕЙНОСТ“ в другата. Едно движение на разсъдъка причинява едно едновременно движение в културната структура: осветяването на една система например; но едно ВЪЗМОЖНО движение в културната структура – осветяването на една система например – причинява едновременно дейността на рационалната функция. Тук се намираме пред един порочен кръг, в който не е лесно да се реши, след като е налице ЕДНО ЕДНОВРЕМЕННО ДВИЖЕНИЕ В ДВЕТЕ СТРУКТУРИ, кое е причината и кое следствието. Но разрешението вече беше подсказано: в пасу мисълта се произвежда обикновено от дейността на рационалния субект.
В коментара „В“ на този раздел запитахме коя е силата, която задвижва разсъдъка на пасу, и отговорът беше: „инстинктивната воля“. Това ще бъде, прочее, „силата“, която поставя в движение едновременната дейност на културната и мозъчната структури. Но в раздела „Психична структура на животно-човека или пасу“ инстинктивната воля беше определена като „нагодена към множество стереотипове на поведение“, които били причина за това, че „поведението било почти механично“. Заключението, което следва да се извлече от всичко това, е следното: пасу притежава възможността да развие един психичен субект, който поражда свои собствени мисли и причинява дейността на разсъдъка; докато тази еволюция се осъществи и докато не се разполага с един субект, независим от разсъдъка, „инстинктивната воля“ определя функцията на разсъдъка в съгласие с формата на поведенческите стереотипове. Естествено, тези „стереотипове“ са задълбочени специализации на животинския инстикт, изработени за милионите години еволюция на Архетипа Ману. Както ще видим по-нататък, само когато Хиперборейският Дух бил окован към пасу, било постигнато това, че в тези хибриди – наречени виря – се развиват съзнателната сфера и съзнателният субект; микрокосмосът се приближавал така към ОНТИЧНАТА АВТОНОМИЯ според мярката, в която психичната структура, контролирана от съзнателния субект, се приближавала към СЪЗНАНИЕТО ЗА СЕБЕ СИ или ИНДИВИДУАЛНОСТТА.
Тъй като тук изучаваме „рационалната мисъл на пасу“, трябва да забравим за момента виря и да допуснем, че дейността на културната структура е обикновено определяна от инстинктивния субект, когато не действува културният субект. При тези условия се случва това, че по причина на една операция на разсъдъка, която действува, задвижена например от един хранителен стереотип, в културната структура се произвежда осветяването на една система: това е една рационална мисъл – преживяването на схемата на една вещ. От „дълбочината“ на мисълта ще зависи дали ще се преживяват една част или всички семични елементи, от които се състои системата, чието съдържание е схемата на вещта. Но да не забравяме, че определихме аналогично рационалната мисъл като една формална абстракция на структурата – като едно преживяване, което се локализира върху една система и оттам изплава към по-издигнатите области на психичната структура. Тепърва ще видим от какво зависи това да се случи, но ще кажем отсега, че едно такова изплаване на мисълта се преживява като че ли то е едно явление, независимо от културната структура, все едно, че то възниква спонтанно в горните слоеве на психиката.
Коментари
Публикуване на коментар