F – Значение и демиургично обозначение.
Ще разгледаме културната структура и ще определим в нея понятието за НЕПРЕКЪСНАТОСТ. В една структура непрекъснатостта е едно топологично, т.е. качествено свойство, което може да се определи интуитивно като: възможността да се „тръгне“ от кой да е възел и да се „стигне“ до кой да е друг, придвижвайки се само по връзките; тоест: непрекъснатостта изисква да не се правят прекъсвания по време на придвижването. Това е що се отнася до една проста структура, подобна на модела от Фигура 12. Културната структура изисква едно по-строго определение. Да допуснем, че след като приложим систематичната редукция към ВСИЧКИ системи на структурата, сме свързали всеки Принцип с неговия противоположен посредством една диалектическа Релация; така ще имаме едно множество от системи, подобни на онази от Фигура 13. В този случай: ИМА НЕПРЕКЪСНАТОСТ, АКО ВСИЧКИ СИСТЕМИ ОТ МНОЖЕСТВОТО СА СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ ЧРЕЗ ПОНЕ ЕДНА РЕЛАЦИЯ ВСЯКА ЕДНА. Следва да се подчертае, че това НЕПРЕКЪСНАТО множество от взаимносвързани помежду си системи притежава всички характерни черти на една структура.
Така определената непрекъснатост е едно топологично свойство – едно чисто качество на структурата. Но културната структура е един организъм, оживотворен от умствената дейност: ЗА НЕЯ не съществуват отделни части, нито качества, а „преживявания“ на системи – мисли „върху“ структурата. Може да се попита тогава: как се преживява непрекъснатостта на културната структура? (Въпросът за „преживяването на едно качество“ може да бъде разбран аналогично: да предположим, че някой установява, че нашият скелет е „непрекъснат“ в посочения преди топологично-структурен смисъл и ни пита как преживяваме това качество; естествено, отговорът може да произлиза само от едно само-разглеждане: тъй като не можем да „почувствуваме“ скелета, можем поне да извършим една палпация с ръце на нашето тяло; тогава отговорът може да бъде такъв: непрекъснатостта на скелета ЗА МЕН е ТВЪРДОСТТА, която придобива плътта когато е притисната от пръстите на ръката в почти цялото тяло; въпросната ТВЪРДОСТ е НЕПРЕКЪСНАТА, защото мога да отида от коя да е точка на твърдост до коя да е друга само с преместване на пръстите върху тялото и без да преставам да възприемам в никой момент вътрешната твърдост. Какво ни казва това? – че качеството е „преживявано“ като атрибут на друго нещо: „непрекъснатостта“ е била трансформирана в „непрекъсната твърдост“. С други думи: „твърдостта“, която също е едно качество, т.е. прилагателно, е била субстантивирана, овеществена, за да бъде сетне предицирана нейната „непрекъснатост“ с прилагателното „непрекъсната“: „твърдостта (нещо) е непрекъсната“. Така се получава, че преживяването на качеството се състои в неговата субстанциализация).
Отговорът е следният: В КУЛТУРНАТА СТРУКТУРА НА ПАСУ „СТРУКТУРНАТА НЕПРЕКЪСНАТОСТ“ Е ПРЕЖИВЯВАНА КАТО „НЕПРЕКЪСНАТА ЗНАЧИМОСТ“. Тук имаме едно понятие с капитална важност: значимостта е един „континуум“. Но именно поради неговата важност това понятие ще трябва да бъде разяснено.
На първо място трябва да направим разлика между „значимост“ и „значение“. Двата термина се намират във връзка като общото към частното в рамките на един и същ вид; например както „структура“ към „система“ или „мислене“ към „мисъл“. „Значимостта“ е преживяването на едно качество на структурата като такава, което може да се придобие само ако се изпитва едно тотално „мислене“, което не е фокусирано в никаква мисъл, или една интуиция за такова „мислене“. Но „значимостта е непрекъсната“, ще рече тя е нещо субстанциално, което подлежи като качество на цялата структура. В замяна „значението“ е „моментът“ на значимостта – означеното когато мисълта осветява една система.
След като е направено разграничението между значимост и значение, трябва да се съобрази, че: ЕДИНСТВОТО НА РАЦИОНАЛНОТО МИСЛЕНЕ Е ДАДЕНО ОТ НЕПРЕКЪСНАТАТА ЗНАЧИМОСТ. Тогава: ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕДНА РАЦИОНАЛНА МИСЪЛ Е НЕОТДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ЗНАЧИМОСТТА НА МИСЛЕНЕТО, С КОЯТО ТО СЕ ОКАЗВА СВЪРЗАНО В ТОЗИ МОМЕНТ.
В следващия раздел ще се заемем с изучаването на непрекъснатата значимост във времевия аспект. Междувременно ще бъде удобно да си създадем представата, че значимостта е един УМСТВЕН ХОРИЗОНТ, в който значенията могат да се различават като РЕЛЕФИ. Когато мисленето, в което се състои жизнеността на културната структура, е лишено от мисъл, тогава хоризонтът на значимостта остава на едно постоянно ниво. Внезапно една мисъл осветява една система: В ТОЗИ МОМЕНТ в хоризонта на значимостта се очертава релефът на значението.
Така значението не е едно просто съдържание, а фундаментът на рационалното мислене – подлежащата основа, върху която почива всяко съдържание. Казахме, че рационалната мисъл е преживяването на една система: сега знаем, че значението е фундаментът на мисленето, защото е преживяването на непрекъснатата значимост В системата.
Но значението, доколкото е релеф на хоризонта на значимостта, трябва да проявява СТЕПЕНИ НА ОЧЕРТАНОСТ: „по-голямо“ или „по-малко значение“ на една рационална мисъл. И така: СТЕПЕНИТЕ НА ЗНАЧЕНИЕТО ЗАВИСЯТ ОТ „ДЪЛБОЧИНАТА НА МИСЪЛТА“. Да изясним това понятие.
Противно на едно чисто повърхностно движение, рационалната мисъл, когато се явява върху една система, може да се състои от една част или съвкупносттта от семичните елементи на същата. Вместимостта на една мисъл за включване в нейното преживяване на част или съвкупността от символите на системата, т.е. за възприемане на една привидност или на същността на схемата на вещта, се нарича ДЪЛБОЧИНА. Колкото „по-дълбока“ е една рационална мисъл, толкова повече семични елементи от схемата тя притежава, толкова повече е нейната „истина“.
Степените на значението зависят от дълбочината на мисълта, т.е. от това, ДОКОЛКО е била преживяна системата в семични термини. Например степените на значението зависят от това, доколко са били преживяни в рационалната мисъл ИЗМЕРЕНИЯТА на Релацията: протяжност, обхватност и потенция. Но Релацията е един сложен символ, който изразява схемата на вещта – интерпретацията на обозначението, извършена от втората операция на разсъдъка. Така стигаме до двата края на РАЦИОНАЛНОТО ПОЗНАНИЕ (на външната вещ): обозначение и значение.
Действително, същността на външната вещ – битието-за-човека – е демиургичното ОБ-ОЗНАЧЕНИЕ, което става явно от рационалното откриване и представлява първоначалния край на акта на познанието. В другия край – в мисълта за вещта – ЗНАЧЕНИЕТО е една степен на определено познание за истината на вещта. И между двата края, разбира се, е възможно да се посочат няколко процеса, присъщи на модуса на рационалното познание, вече изучени по-рано: външна вещ, сетивна сфера, първа операция на разсъдъка, обозначение, втора операция, схема или Релация, значение на мисълта за вещта.
Казахме, че мисълта е действието на мисленето, локализирано върху една система, и добавихме, че значението е фундаментът на мисленето – отправното ниво, върху което почиват онези семични съдържания на схемата, които са могли да бъдат преживяни. Но една система се състои от Принципи и Релации и от това, кои от тези символи биват означени, ще зависи типът на идеята, в която се състои мисленето: ако значението се отнася до един Принцип, тогава мисълта ще се състои в една ИДЕЯ БЕЗ ОБРАЗ; ако означеното произлиза от една Релация, мисълта ИМА ВЪЗМОЖНОСТТА да съдържа една ИДЕЯ С ОБРАЗ: но това ще зависи от АКТИВНАТА ПОТЕНЦИЯ на Релацията, както ще бъде обяснено в следващия раздел.
Коментари
Публикуване на коментар