H1 – Какво е рационален език?
За да отговорим на този въпрос е необходимо да разполагаме с понятието за СТРУКТУРЕН МОДУС и ще го получим интуитивно, наблюдавайки структурата, представена на Фигура 12.
Изглежда очевидно, че въпросната структура е била наречена „кубична мрежа“, понеже нейните възли и връзки ОПРЕДЕЛЯТ ФОРМАТА НА ЕДИН КУБ. Но това, което може би не се оказва толкова очевидно е, че тази особеност е един частен случай на следния общ закон на структурите: ВСЯКА СТРУКТУРА ОПРЕДЕЛЯ ЕДНА ФОРМА. Откъдето: ВСЯКА ФОРМА, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ ЕДНА СТРУКТУРА, Е ФУНКЦИЯ НА СТРУКТУРНАТА „МОДАЛНОСТ“.
Общият закон ще стане явен, ако признаем, че във всяка структура, какъвто и да е нейният строеж, винаги се образува един определен формален профил. Но след като е установен фактът на формата, виждаме, че тя зависи от МОДУСА – НАЧИНА, по който са разположени връзките: те могат да се свържат с възлите, за да ОБРАЗУВАТ един куб, един октаедър или какъвто и да е друг многостен. Накратко: формата зависи от начина, по който са структурирани връзките.
В структурната морфология се употребява също понятието за ХОМОЛОГИЯ, което служи за посочване на ФОРМАЛНО ПОДОБНИТЕ структури. Но ние ще казваме, че ХОМОЛОГИЧНА ФОРМА имат онези СУБСТРУКТУРИ, които са конструирани на основата на един и същ структурен модус. Ще рече: в една структура можем да посочим чрез наблюдение и абстракция например два куба БЕЗ ОБЩИ ВРЪЗКИ; тези кубове, съгласно предходните ни определения, са две субструктури; тогава казваме: формите са хомологични; субструктурите, които определят въпросните форми, притежават една и съща модалност. Формалната хомология между субструктурите зависи, прочее, от „модалността“, с която те са построени. В какво се състои структурният модус? Отговор: съществува един последен ФОРМАЛЕН СТЕРЕОТИП, който не може да бъде разложен чрез редукция; модалността на една структура е начинът, по който този нередуцируем стереотип се възпроизвежда в архитектурата на системата.
Разбира се, когато казваме „субструктура“, може да казваме също „система“ и да говорим за „модуса“, по който дадената система е структурирана – да говорим за „формата“ на системата.
Да приложим тези понятия към културната структура. Беше видямо, че всяка субструктура определя една форма съгласно своя модус; ако разглежданата субструктура е една Релация, нейната „форма“ е „схемата“ на вещта, в която тя се състои. В този смисъл „модусът“ е един вид четвърто измерение на Релацията, заедно с протяжността, обхватността и потенцията: едно формално измерение. Но поради това, че понятието за модус надхвърля многократно границите на Релацията, тъй като неговата протяжност обхваща цялата структура, ще е удобно да го разглеждаме като едно ИЗМЕРЕНИЕ НА СИСТЕМИТЕ.
Какво, прочее, е един език? Да си припомним операцията, която определихме като „функция между Релациите и Принципите“ и която назовахме „редукция“: тя позволява да се опростяват системите по такъв начин, че една сложна система може да се сведе до едно множество от прости системи, а коя да е проста система е възможно да бъде синтетизирана, както показва Фигура 13, т.е. като една Релация между противоположни Принципи. Имайки предвид тази операция на „редукция“, можем да започнем, изтъквайки преди всичко, че езикът е ОПЕРАЦИЯТА, ОБРАТНА НА СТРУКТУРНАТА РЕДУКЦИЯ.
Но редукцията е една ВЪТРЕШНА операция на системите. Може би езикът е една систематична операция? Действително, в най-общ смисъл, може да се твърди, че: ВСЕКИ ЕЗИК Е ВЪЗМОЖНОСТТА, КОЯТО ПРИТЕЖАВА РАЗСЪДЪКЪТ ДА КОНСТРУИРА ЕДНА СИСТЕМА.
Ще се опитаме да изясним смисъла на това твърдение. Да уточним преди всичко как трябва да се разбира думата „конструира“ и за тази цел ще започнем с изтъкването на най-очевидното: актът на конструирането предполага един основен материал, който се разполага в съответствие с определен ПОРЯДЪК по време на конструирането; например, една къща се строи с тухли, една машина – с части, една геометрична фигура – с точки, линии и равнини, а ЕДНА СТРУКТУРА – С ВЪЗЛИ И ВРЪЗКИ. В структурен смисъл „конструиране“ означава да се свържат възлите с връзките в съгласие с един ФОРМАЛЕН МОДУС, т.е. с един ПОРЯДЪК НА КОНСТРУИРАНЕТО; например: в структурата от Фигура 12 модалността е „кубична“, защото „формалният стереотип“, който се възпроизвежда в цялата мрежа, е кубът. Ясно е тогава, че в една структура тухлите – частите – на конструкцията са възлите и връзките, и че формалният модус е порядъкът, в съгласие с който тези тухли се подреждат в постройката.
По-горе заявихме, че всеки език е ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ КОНСТРУИРА ЕДНА СИСТЕМА – с какво се конструира една система-език? Отговор: фундаменталният елемент на всеки език е ПРОСТАТА СИСТЕМА, чиято аналогична схема виждаме във Фигура 13.
Очевидно е, че ако един език, КОЙТО Е ЕДНА СИСТЕМА, е конструиран с „прости системи“, той може да бъде само една СЛОЖНА СИСТЕМА. Можем, прочее, да допълним нашето предходно определение и да кажем: ВСЕКИ ЕЗИК Е РАЦИОНАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ КОНСТРУИРА ЕДНА СЛОЖНА СИСТЕМА. Това пояснение обаче не ни казва нищо относно ФОРМАТА, по която въпросната възможност се осъществява, т.е. относно МОДАЛНОСТТА на системата. Но този пропуск е оправдан, понеже определението на езика като РАЦИОНАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ни възпрепятствува да посочим априори формалният модус, с който ще се конструират ВСИЧКИ възможни езици: най-многото можем да направим едно формално изследване на НЯКОИ съществуващи езици и да определим тяхната модалност, т.е. начинът, по който са конструирани вътрешните структури на сложната система, в която те се състоят. В съществуващите езици техният формален модус, т.е. начинът, по който НАРАСТВА сложната система, се нарича ЛОГИЧЕСКА МОДАЛНОСТ или просто „ВЪТРЕШНА ЛОГИКА“ на системата.
Разбира се, въпросът за езика не се изчерпва с това, да обясним как се конструира една сложна система: трябва да се знае ОСВЕН ТОВА какви определености въвежда в мисълта фактът на езика. Действително, видяхме, че рационалната мисъл е преживяването на една (проста) система; но, ако въпросната система образува част от един език, каква е определеността, която той й налага? Отговор: езикът определя ЗНАЧИМИЯ КОНТЕКСТ на мисълта. За да разберем този отговор, нека си припомним, че си представяхме значението на една мисъл като един РЕЛЕФ върху непрекъснатия хоризонт на значимостта; да предположим сега, че този релеф е аналогичен на един планински връх, извисен над една ОПРЕДЕЛЕНА география: на север например се очертават други планини, на юг – една долина; на изток – море, на запад – една набраздена от реки равнина. Ще можем да имаме една интуитивна идея за „значимия контекст“ на значението, ако наречем „географски контекст“ на планинския връх планините, долините, моретата, равнините, реките и пр., които го заобикалят И МУ ПРИДАВАТ ГЕОГРАФСКИ СМИСЪЛ: един планински връх не може да съществува изолиран от географския контекст, както и ЕДНО ЗНАЧЕНИЕ НЕ ОЗНАЧАВА НИЩО ИЗВЪН ЗНАЧИМИЯ КОНТЕКСТ НА ЕЗИКА.
Трябва също така да бъде интуитивна очевидността на това, че значимият контекст е функция на логическата модалност на езика; в предходния пример една различна „географска модалност“ би довела до това, че планинският връх ще се явява заобиколен от различен контекст.
Значението на една мисъл, разгледано в значимия контекст на един език, се нарича: ПОНЯТИЕ. Но това трябва да бъде ясно: САМО В РАМКИТЕ НА ЕДИН ЕЗИК ЗНАЧЕНИЕТО Е „ПОНЯТИЕ“. Също така не бива да се бърка понятието с „проста система“ поради това, че мисълта и значението се пораждат в простите системи: както скоро ще видим, една система може да бъде част от различни езици и поради това да има няколко значими контекста, които МОДИФИЦИРАТ ФОРМАТА НА ПОНЯТИЕТО.
Коментари
Публикуване на коментар