D – Принципи и Релации като СИСТЕМИ.

    Ако си припомним сега нашата предишна уговорка относно това, че освен ако не е посочено противното, всички обяснения ще се илюстрират с външни вещи, можем да се задълбочим в определението за Релация.

    За пасу една Релация е преди всичко ИСТИНАТА за вещта. Но, тук трябва да се забележи, че не казваме СЪЩНОСТТА, а ИСТИНАТА на вещта: това различаване посочва, че същността на вещта е ОБОЗНАЧЕНИЕТО, докато Релацията е един рационален корелат – интерпретацията на обозначението или СХЕМАТА, истинно познатото и затова ИСТИНАТА на вещта.

    Истината на вещта е „запомнена“ от културната структура като сложен символ или Релация, т.е. като семична връзка между Принципи или прости символи. И тъй, от какво се състои един сложен символ? – От едно множество от прости символи, СТРУКТУРИРАНИ, за да се конструира СХЕМАТА на вещта. Един сложен символ – Релация или връзка от културната структура – е на свой ред една семична структура от по-малка степен, наричана „СУБСТРУКТУРА“. Тази особеност на сложния символ или Релацията – да бъде една субструктура от прости символи – поставя един проблем, който се нуждае от изясняване преди да продължим неговото изследване.

    Действително, ако един сложен символ или Релация е една връзка между прости символи или „Принципи“, могат ли тези Принципи СЪЩО да бъдат включени в множеството от просто символи, от които се състои сложният символ? Тоест, могат ли Принципите да бъдат ПОВТОРЕНИ в културната структура? Отговор: Простите символи могат да съществуват както като Принципи на мястото на възлите, така и като съставни елементи на сложните символи на мястото на връзките; РАЗЛИЧИЕТО СЕ КОРЕНИ В ПОТЕНЦИЯТА: „ПРИНЦИПИТЕ“ СА „ПАСИВНИ ПОТЕНЦИИ“, ДОКАТО „РЕЛАЦИИТЕ“ СА „АКТИВНИ ПОТЕНЦИИ“. Но тъй като понятието за „потенция“ изисква разглеждането на ТРАНСЦЕНДЕНТНОТО ВРЕМЕ, няма да навлизаме сега в неговото определение, тъй като това ще се направи по-нататък. Така отлагайки за тогава това определение, нека си припомним, че Принципите произлизат от първата операция на разсъдъка, когато се сравнява универсалният Архетип на вещта с обърнатия Архетип от архетипичната памет: тази преднамерена отпратка е това, което актуализира Архетипа в културната структура като Принцип или ПАСИВНА ПОТЕНЦИЯ; но елиминирането на универсалния Архетип е причинило откриването на обозначението – на битието-за-човека – и това откровение разсъдъкът интерпретира посредством втората операция, която се състои в отпращането на обозначението към нужните Архетипове, за да се получи една схема; отправните Архетипове, между които може да фигурира същият, който е бил използуван за елиминирането на универсалния, се актуализират в културната структура, образувайки един сложен символ – Релация или АКТИВНА ПОТЕНЦИЯ.

    Представянето в културната структура на един обърнат Архетип като „възел“ се нарича: Принцип; ако освен това същият Архетип се преставя в една Релация като семичен елемент на нейната субструктура, този елемент се нарича АРХЕТИПИЧЕН СИМВОЛ. Ако един архетипичен символ и един Принцип представят същия Архетип, те се различават само по потенцията: Принципът притежава „пасивна потенция“, а архетипичният символ, както и цялата Релация, има „активна потенция“.

    Един и същ обърнат Архетип може така да има символично съответствие с един Принцип или един семичен елемент на Релацията. Фундаментално е, обаче, да се разбере това: дори ако един и същ прост символ може да представя както един Принцип, така и един семичен елемент на една Релация, той НИКОГА НЕ СЕ СТРУКТУРИРА ПОВЕЧЕ ОТ ВЕДНЪЖ КАТО „ПРИНЦИП“ ИЛИ „ВЪЗЕЛ“, И НАПРОТИВ – СУБСТРУКТУРИРА СЕ БЕЗБРОЙНИ ПЪТИ КАТО СЕМИЧЕН ЕЛЕМЕНТ НА „РЕЛАЦИИ“ ИЛИ „ВРЪЗКИ“.

    Това ще рече, че след като разсъдъкът е СРАВНИЛ една вещ с един Архетип и този се е проявил и структурирал като Принцип или пасивна потенция, няма значение колко пъти тази операция ще се извърши отново, с тази или с друга вещ: АРХЕТИПЪТ НИКОГА НЕ СЕ ПРОЯВЯВА ПОВЕЧЕ ОТ ВЕДНЪЖ КАТО ПРИНЦИП. ТОВА, КОЕТО СТАВА ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ, Е ЧЕ ПОВТОРНИТЕ РАЦИОНАЛНИ ОТПРАТКИ КЪМ ЕДИН АРХЕТИП ЗА НЕГОВОТО СРАВНЯВАНЕ УВЕЛИЧАВАТ ПАСИВНАТА ПОТЕНЦИЯ НА СЪОТВЕТНИЯ ПРИНЦИП ИЛИ ВЪЗЕЛ. По-голямата потенция е необходима, понеже, докато Принципите са нещо уникално в културната структура, те ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАТ ВСИЧКИТЕ РЕЛАЦИИ, КОИТО СЕ ОТПРАЩАТ КЪМ ТЯХ. Оказваме се в случая, в който един определен възел от Фигура 12 например, би трябвало да поддържа безбройни връзки; за тази цел ще трябва да се предвиди някакъв начин да се подсили възелът с всяка нова връзка, избягвайки така отслабването на структурата; това „подсилване“ в Принципите се осъществява от нарастването на пасивната потенция.

    Това състояние на уникален, неповторим възел, което притежава всеки Принцип, трябва да даде една представа за сложността на културната структура. Помислете си за кой да е Принцип – например числото едно – и ще можете да си представите впечатляващото количество от Релации, с които той трябва да е свързан в нашата собствена културна структура.

    Дотук беше изяснен фактът, че един Архетип е представен от един-единствен Принцип и СЪЩО ТАКА от многобройни прости символи, субструктурирани в различните Релации. По-нататък ще разгледаме по-подробно сложността на Релациите.

    В структурния модел, който използуваме, една Релация между Принципи е аналогична на една връзка между възли от Фигура 12, т.е. един цилиндричен прът като представения във Фигура 13. РЕАЛНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ на връзката тук са пространството, времето и субстанцията. Естествено, пространството, заемано от цилиндъра може да се определи на свой ред чрез количествени измерения, такива като дължината, ширината или дебелината, повърхнината, обемът и пр.

    Аналогията между Релация и цилиндрична връзка ще ни позволи да определим някои характерни измерения. В една Релация времето и субстанцията се свеждат до понятието за ПОТЕНЦИЯ, което ще бъде определено в следващия раздел; що се отнася до „пространството“, аналогията се установява по отношение на дължината и обема на цилиндричната връзка. Обобщавайки, всяка Релация се определя въз основа на ТРИ измерения: нейната ПРОТЯЖНОСТ, аналогична на ДЪЛЖИНАТА; нейната ОБХВАТНОСТ, съответствуваща на ОБЕМА; и нейната ПОТЕНЦИЯ.

    С изключение на потенцията, ще дадем определения за „протяжността“ и „обхватността“, пояснявайки, че като цяло те ще трябва да се считат за валидни не само за схеми на външни вещи, но и за всички Релации, каквато и да е представяната вещ.

    Протяжността на една Релация, аналогична на дължината на връзката, обозначава класа на всички прости символи, които участвуват в субструктурата на сложния символ или Релацията. Колкото по-протяжна е една Релация, толкова по-голямо е количеството семични елементи, които тя обхваща.

    Обхватността на една Релация, аналогична на обема на връзката, посочва колко близка е схематичната истина до съвпадането със същността на вещта или обозначението. Така обхватността е самата субструктура – семичната схема на вещта, чиято истина представя Релацията. Затова нейната точност, за да ОБХВАНЕ същността на вещта, зависи от интерпретацията, извършена от втората операция на разсъдъка, т.е. зависи от наследствения критерий. Един по-голям обем на връзката съответствува на по-голяма обхватност на Релацията, т.е. Релацията е по-обхватна в свойствата, съответствуващи на обозначението, структурирани като прости символи.

    Говорихме за Принципите и за Релациите, и сега знаем по нещо и за едните, и за другите; но ако ги разгледаме заедно и обърнем внимание на някои общи свойства, скоро ще бъдем в състояние да изучим функционирането на културната структура на пасу в нейната цялост, тъй както обещаваше заглавието на този раздел.

    Преди всичко да отбележим, че Принципите не произлизат ОТ една сетивна интуиция, а че са били структурирани ПОРАДИ нея. Принципите, доколкото са семично представяне на вродени Архетипове, са априорни спрямо всяко разсъждение или рефлексия и детерминиращи за разбирането. Пасу ще ги „НАМЕРИ“ или интуира и ще ги отъждестви с „чистите символи“, „вродените идеи“, „числата“, „категориите на ума“ и пр., или ще ги нарича неправилно „архетипове“.

    И обратно – Релациите имат своя произход в сетивната интуиция ИЛИ СА ЧИСТИ ТВОРЕНИЯ НА РАЗСЪДЪКА. Те съставляват – за пасу – субстанцията на всяка рационална мисъл.

    Явно е, че културната структура се състои от един малък брой Принципи и едно неизброимо число Релации. Но, за разлика от онова, което става в кубичната структура от Фигура 12, условията, наложени на културната структура – „трябва да може да включва всички възможни многостени и трябва да осигурява възможното им свързване едни с други“ – причиняват това, че една Релация МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЗВА С МНОЖЕСТВО ПРИНЦИПИ. Но тогава няма да се намираме в аналогията на цилиндричния прът и това може да предположи едно обезценяване на нашите заключения. Затова, за да разсеем всяко съмнение и да улесним изложението, ще използуваме понятието за СИСТЕМА.

    В структурата не съществуват части, а членове, които са съгласувани, взаимодействуващи си, взаимозависими и т.н. с цялото. Затова една СИСТЕМА – която може да бъде един сектор или цялата структура – може да се разглежда по-скоро като една произволна абстрактция, отколкото като „част“. Структурната морфология разделя системите на прости и сложни.

    В съгласие с това ще определим най-общо една „система“ като: КЛАСЪТ ОТ ВСИЧКИ РЕЛАЦИИ, КОИТО СЕ СВЪРЗВАТ С ОБЩИ ПРИНЦИПИ.

    Също така една „проста система“ е: КЛАСЪТ ОТ ВСИЧКИ РЕЛАЦИИ, КОИТО СЕ СВЪРЗВАТ С ЕДНА ДВОЙКА ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПРИНЦИПИ.

    За удобство се определя една операция, наричана РЕДУКЦИЯ, в следните термини: ВЪВ ВСЯКА ПРОСТА СИСТЕМА СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ФУНКЦИЯ МЕЖДУ ПРИНЦИПИТЕ И РЕЛАЦИИТЕ, ТАКАВА, ЧЕ Е ВИНАГИ ВЪЗМОЖНО ДА СЕ АСИМИЛИРАТ ПОДОБНИТЕ СИМВОЛИ НА ВСЯКА РЕЛАЦИЯ И ДА СЕ „РЕДУЦИРА“ БРОЯТ НА ВРЪЗКИТЕ. Чрез систематична редукция ще бъде винаги възможно да се опрости топологично многостенната мрежа до нейния минимален израз: ЕДНА ВРЪЗКА И ДВА ВЪЗЕЛА, т.е. една Релация между два Принципа. Така се стига до една минимална система, представена на Фигура 13, в която Релацията се свързва в началото и края на своята „протяжност“ с два противоположни Принципа: тогава се казва, че става на дума за една ДИАЛЕКТИЧЕСКА РЕЛАЦИЯ. Систематичната редукция, разгледана като ментална функция, е наричана също РАЦИОНАЛЕН СИНТЕЗ.

    Ясно е, че минималната система от Фигура 13 е една „субструктура“, съгласно определението, което дадохме преди за „сложен символ“. Следователно ще можем да обобщим редукцията за всяка проста система в следната форма: ВСЯКА ПРОСТА СИСТЕМА Е ЕДНА СУБСТРУКТУРА, ПОДДАВАЩА СЕ НА СЕМИОТИЧНА РЕДУКЦИЯ. Но – и това трябва да бъде още по-ясно – САМО РЕЛАЦИИТЕ СА РЕДУЦИРУЕМИ: ПРИНЦИПИТЕ СА АБСОЛЮТНО НЕРЕДУЦИРУЕМИ. Както и да е, ако всяка проста система може да бъде доведена до формата от Фигура 13, общата валидност на предходните определения за Принципи и Релации се потвърждава.

    Вече сме в състояние да изложим понятието за сложна система: ТОВА Е ЕДНА СУБСТРУКТУРА, КОЯТО ПРИТЕЖАВА „n” ДВОЙКИ ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПРИНЦИПИ И КОЯТО ЧРЕЗ СИСТЕМАТИЧНА РЕДУКЦИЯ СЕ РАЗЛАГА В ЕДНО МНОЖЕСТВО ОТ „n” ПРОСТИ СИСТЕМИ.

    По-нататък, когато казваме „система“, ще трябва да се разбира „проста система“, освен ако не е посочено обратното.

Към следващата глава =>

Към съдържанието =>