ФУНДАМЕНТИ НА ХИПЕРБОРЕЙСКАТА МЪДРОСТ

  D – Енергиен израз на мисълта на пасу .      Потенциалните отпратки, които съществуват в Релациите, въвеждат в мисълта една „ посока “ или „ времево намерение “, което я насочва към съзнателната сфера: тези мисли, „ съзнателни “ в по-голяма или по-малка степен, са отговорни за прогресивната промяна, която проявява схемата на самостта. Но промяната – „ движението “ – се явява в психичната енергия и нейната причина се намира в активната потенция – в нейните отпратки към схемата на самостта. Във Физиката също така е била опрелена една причинна връзка между потенцията (мощност) и енергията, която ще бъде удобно да се има предвид поради нейната стойност като аналогия.      Една форма на енергията – механичната РАБОТА – се свързва с мощността КАТО ФУНКЦИЯ НА ВРЕМЕТО, в което се извършва въпросната работа: Мощност ( W ) . Време ( Т ) = Работа ( А ) W.T = A (1)      Тук имаме, макар и с разлики в значението, т...

  С – Схема на самостта и психична енергия.      Знаем, че всяка вещ, която бива обект на сетивната интуиция, ще бъде схематизирана рационално в културната структура. Релациите и системите от Релации и Принципи, които изучавахме досега, ни позволиха да разберем по какъв начин откритото обозначение поражда истината на вещта, представена от структурната схема. Но ако ВСЯКА позната вещ е неизбежно схематизирана, ще трябва да се запитаме тогава за схемата на самостта. Нека видим проблема по-ясно. Историческият субект на микрокосмоса, който нарекохме „ съзнание “, започва да се развива от момента, в който откривателят на вещи открива самия себе си като вещ сред вещите. Откриването на самостта разкрива незабавно разликата между микрокосмоса – една индивидуална вещ – и коя да е вещ от макрокосмоса: тази разлика субект-микрокосмически/обект-макрокосмически е очевидна и неотрицаема. Затова след откриването на себе си всяка нова схема на вещите ще бъде отпращана към самост...

  В - „ Превеждащата способност “, функция на активната потенция.      В параграф „ G ” на предходния раздел определихме „ интелигентността “ и „ превеждащата способност на рационалното мислене “. Да си припомним казаните определения: „ превеждащата способност “ е способността да се превежда схемата на една вещ в един определен език; „ интелигентността “ е мярката на превеждащата способност: интелигентността е способността да се превежда схемата на една вещ В КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ГОЛЯМ БРОЙ ЕЗИЦИ. Видяхме също, че прилагането на тази способност към една Релация причинява забелязването на схемата в значимия контекст на един език; по този начин означеното от истината на вещта се оказва преведено в едно „ понятие “, чиято обхватност обхваща само една част от семичните елементи на схемата. Но макар че в параграф „ G ” се описа функцията, упражнявана от превеждащата способност, не бе дадено никакво обяснение относно същността на тази способност, за да се избегнат отклон...

  А – Микрокосмическата цел на предназначението.      За да се изпълни макрокосмическата цел, – за да се конструират култури в постоянна еволюция, – е необходима една съвместна еволюция на микрокосмоса – едно увеличаване на индивидуалната способност за откриване на вещите. Тезата, която излагаме тук, е че след като била завършена във филогенезата, еволюцията на пасу продължавала в развитието на един микрокосмически исторически субект, който се нарича СЪЗНАТЕЛЕН СУБЕКТ или СЪЗНАНИЕ. Този субект „ одушевява “ съзнателната сфера, която, както ще се види, също е една структура. Еволюцията на този субект е била именно тази, която се провалила и попречила на човечеството пасу да изпълни микрокосмическата цел на предназначението.      Трябва да е ясно, че съзнанието е един „ исторически субект “ и за да го покажем, ще прибегнем до една аналогия. Вече видяхме как полагайки смисъл във вещите пасу конструират външни суперструктури: „ формата “, опреде...

  ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СЪЗНАТЕЛНАТА СФЕРА НА ПАСУ      Пасу е един микрокосмос, разположен в макрокосмоса. Демиургът – създател на пасу – е ПОЛОЖИЛ ЕДИН СМИСЪЛ в микрокосмоса, определил му е едно предназначение: да открива обозначенията; да изразява знаците; да произвежда култура. За да изпълни това предназначение, пасу разполага с една постоянно растяща културна структура, чието функциониране обяснихме в предходния раздел. Пасу обаче се провалил като вид в своята културна мисия. Тук ще разгледаме основната причина за провала, за да се разбере – най-сетне! – необходимоста, която е съществувала за оковаването на Хиперборейските Духове.      За да поставим бързо проблема, ще отбележим, че причината за културния застой се кореняла в оскъдното „ индивидуално развитие “ на пасу . Ако анализираме целите на предназначението, ще установим, че действително то почива върху „ индивидуалната способност“ на пасу като откривател на вещи. За нищо не служ...

  J – Какво е културен факт?      На този въпрос ще отговорим накратко, тъй като във Втора Част „ културният факт “ ще бъде обект на едно обстойно изследване.      Да разгледаме едно вече дадено определение: „ култура е ФОРМАТА, която определя една суперструктура “. Но какъв вид структура е една „ суперструктура “? Отговор: членовете на всяка суперструктура са културни обекти и човеци. Съгласно това суперструктурите могат да бъдат само външни, тъй като те включват човека в своя строеж.      И тъй, знаем, че една „ култура “ е нещо, което се образува, за да се изпълни предназначението на пасу и, както видяхме от коментар пети – нещо, което „ прогресира “, което се развива към съвършенството: „ прогресът “ е рационален, състои се в увеличаване на обхватността на вещите, в усъвършенствуване на културните обекти. От това рационално виждане на света, от това полагане на смисъл във вещите, възникват културните обекти, които образу...