В - „Превеждащата способност“, функция на активната потенция.
В параграф „G” на предходния раздел определихме „интелигентността“ и „превеждащата способност на рационалното мислене“. Да си припомним казаните определения: „превеждащата способност“ е способността да се превежда схемата на една вещ в един определен език; „интелигентността“ е мярката на превеждащата способност: интелигентността е способността да се превежда схемата на една вещ В КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ГОЛЯМ БРОЙ ЕЗИЦИ. Видяхме също, че прилагането на тази способност към една Релация причинява забелязването на схемата в значимия контекст на един език; по този начин означеното от истината на вещта се оказва преведено в едно „понятие“, чиято обхватност обхваща само една част от семичните елементи на схемата. Но макар че в параграф „G” се описа функцията, упражнявана от превеждащата способност, не бе дадено никакво обяснение относно същността на тази способност, за да се избегнат отклонения към други теми. Това обяснение е онова, което сега ще изследваме и което ще ни позволи да разберем образуването на съзнателната сфера.
Да разгледаме процеса на рационалното мислене. Една мисъл е „осветила“ една система и релефът на едно значение се очертава върху хоризонта на непрекъснатата значимост. Но превеждащата способност забелязва очертаното значение ВЪРХУ ЕДНА ОПРЕДЕЛЕНА РАВНИНА НА ЗНАЧИМОСТ: значимия контекст, който придава значимост на значението, се „изравнява“ върху въпросната специфична равнина. Знаем, че превеждащата способност е способността да прави разбираема истината за вещта в едно множество от наклонени равнини на значимост: НО КАКЪВТО И ДА Е НАКЛОНЪТ НА РАВНИНАТА НА ЗНАЧИМОСТ, МИСЪЛТА ВИНАГИ Е ПРЕЖИВЯВАНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕДНА „ХОРИЗОНТАЛНА РАВНИНА“. Това се случва така, защото ПРЕВЕЖДАЩАТА СПОСОБНОСТ Е ЕДНА ФУНКЦИЯ НА АКТИВНИТЕ ПОТЕНЦИИ НА РЕЛАЦИИТЕ: ВЪВ ВСЯКА РЕЛАЦИЯ СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ПОТЕНЦИАЛНА ОТПРАТКА КЪМ СЪЗНАТЕЛНАТА СФЕРА КАТО „ОТПРАВЕН ЦЕНТЪР“ НА САМОСТТА, КОЯТО ИЗРАВНЯВА И ПРАВИ ХОРИЗОНТАЛНИ РАВНИНИТЕ НА ЗНАЧИМОСТ, В КОИТО БИВА ЗАБЕЛЯЗВАНО ЗНАЧЕНИЕТО. Няма значение тогава колко наклонена е в културната структура равнината на значимост, в която превеждащата способност е забелязала значението на една Релация: в мисълта значението и неговия контекст винаги ще бъдат хоризонтални, ДОРИ когато интелигентността е толкова висока, че да позволи забелязването на значението в няколко наклонени езика. И хоризонталното изравняване на равнините на значимост, което извършва превеждащата способност върху мисълта, е несъмнено главната причина за душевното равновесие.
Така, прочее, „превеждащата способност“, която позволява да се забележи значението на една Релация в един определен значим контекст, е една „функция на активната потенция“ на тази Релация: въпросната функция се състои в ОТПРАЩАНЕТО на равнината на значимост към съзнателната сфера и причиняването по този начин на хоризонталността на мисълта. Разбира се, мисълта на една Релация, мислена върху една хоризонтална равнина на значимост, предполага едно значение, забелязано в значимия контекст на един език, т.е. предполага, че значението е изразено в семични термини; и това е така, както ако значението е проектирано като знак от външното изразяване, така и ако то се актуализира в съзнателната сфера като идея. Но всяка мисъл, отпратена към съзнателната сфера, е била забелязана от активната потенция по силата на тази отпратка – на една „времева интенционалност“: това качество именно позволява да се определи една мисъл като „съзнателна“, както казахме по-горе.
За да разберем формиращия процес на „съзнателната мисъл“ на пасу и по специално – за да разграничим ясно разликата спрямо „рационалната мисъл“, която изучихме в предходния раздел, – трябва да обединим в една-единствена идея четири ключови понятия: потенция, енергия, интенционалност и темпоралност. Внушаването на тази идея ще бъде целта на следващите параграфи.
Коментари
Публикуване на коментар