J – Какво е културен факт?
На този въпрос ще отговорим накратко, тъй като във Втора Част „културният факт“ ще бъде обект на едно обстойно изследване.
Да разгледаме едно вече дадено определение: „култура е ФОРМАТА, която определя една суперструктура“. Но какъв вид структура е една „суперструктура“? Отговор: членовете на всяка суперструктура са културни обекти и човеци. Съгласно това суперструктурите могат да бъдат само външни, тъй като те включват човека в своя строеж.
И тъй, знаем, че една „култура“ е нещо, което се образува, за да се изпълни предназначението на пасу и, както видяхме от коментар пети – нещо, което „прогресира“, което се развива към съвършенството: „прогресът“ е рационален, състои се в увеличаване на обхватността на вещите, в усъвършенствуване на културните обекти. От това рационално виждане на света, от това полагане на смисъл във вещите, възникват културните обекти, които образуват културния КОНТЕКСТ на пасу. Но културните обекти не са просто неща, разположени в света: като биват назовани, като получават един смисъл, те биват подтиквани да заемат едно РАЦИОНАЛНО място, заедно с другите културни обекти, т.е. да поддържат определени ЗНАЧИМИ ВРЪЗКИ с тях. Площта, оградена от стена; стената, покрита за защита, но с прозорци за наблюдение; платформата под прозореца, която позволява да се наблюдава, яде и спи; столът срещу платформата, чинията, лъжицата; и пр.: какво би била лъжицата без чинията, чинията без платформата, на която се опира, и тази без светлината от прозореца, която позволява да се види чинията и т.н.? Културен факт не би съществувал абсолютно, ако културните обекти не бяха структурирани рационално В СЪОТВЕТСТВИЕ С КУЛТУРНАТА СТРУКТУРА.
Така във всяка вещ, в която пасу полага смисъл, възниква един културен обект, който се интегрира в една външна суперструктура, чиято глобална форма се нарича „култура“. И външните суперструктури нарастват систематично с присъединяването на нови културни обекти, усъвършенствуването на вече съществуващите или установяването на нови връзки между тях. Но не бива наивно да се вярва, че суперструктурите са прости проекции на вътрешната културна структура на пасу: напротив, суперструктурите притежават „собствен живот“, те са способни не само да интегрират човека в своя строеж, но и да определят неговата воля. Макар че в друг раздел ще се върнем към темата, можем да запитаме сега: кой е „умът“, който аналогично на културния субект във вътрешната културна структура одушевява тези външни суперструктури? Отговор: един вид Архетипове, наричани ПСИХОИДНИ или ЕГРЕГОРИ.
Естествено, когато пасу конструира суперструктурата, той също „захранва“ психоидния Архетип, който я поддържа и се развива заедно с нея. Това „захранване“ се състои от психичната енергия, предоставяна от цялата общност на пасу и поради взаимопроникването на нейните членове в суперструктурата психоидният Архетип се явява като един вид групова или „колективна душа“. В примитивното състояние, в което са се намирали общностите на пасу – във времената на предателството на Сиддхите-Предатели – поведението на техните членове било подчинено на прости суперструктури. Но тези „култури“ прогресирали много малко или никак... докато било извършено оковаването на Хиперборейските Духове.
В крайна сметка: КУЛТУРЕН ФАКТ Е „МОМЕНТ“ ОТ ЕДНА „КУЛТУРА“. Един „момент“ от културата, в която един или няколко човека и вселената от културни обекти се структурират в една суперструктура, чийто цялостен „смисъл“ има обстоятелствен характер.
И тъй като „посоката“ на културния прогрес е любовта и този прогрес предполага постоянното и непрекъснато конструиране на една суперструктура, става ясно, че това, което свъзрзва и съотнася членовете на самата култура е любовта: любовта към самите себе си, към своите ближни, към своите културни обекти, обичаи и пр. И „обектите“ на тази любов, каквито и да са те, винаги ще се поддават на усъвършенствуване по причина на могъщия инструмент, какъвто е „полагащото смисъл изразяване“.
Коментари
Публикуване на коментар