С – Схема на самостта и психична енергия.
Знаем, че всяка вещ, която бива обект на сетивната интуиция, ще бъде схематизирана рационално в културната структура. Релациите и системите от Релации и Принципи, които изучавахме досега, ни позволиха да разберем по какъв начин откритото обозначение поражда истината на вещта, представена от структурната схема. Но ако ВСЯКА позната вещ е неизбежно схематизирана, ще трябва да се запитаме тогава за схемата на самостта. Нека видим проблема по-ясно. Историческият субект на микрокосмоса, който нарекохме „съзнание“, започва да се развива от момента, в който откривателят на вещи открива самия себе си като вещ сред вещите. Откриването на самостта разкрива незабавно разликата между микрокосмоса – една индивидуална вещ – и коя да е вещ от макрокосмоса: тази разлика субект-микрокосмически/обект-макрокосмически е очевидна и неотрицаема. Затова след откриването на себе си всяка нова схема на вещите ще бъде отпращана към самостта: измерението потенция на коя да е Релация ДЕЙСТВУВА върху мисълта съгласно тази отпратка докато изравни и направи хоризонтални наклонените равнини на значимост. И така: този отправен център, към който се отпращат от своето измерение потенция всички Релации, които могат да бъдат „съзнателни“, и който идентифицирахме преди със „съзнателната сфера“, НЕ Е просто „САМОСТТА“, „МИКРОКОСМОСА“, а „ПОЗНАТАТА САМОСТ“, „ПОЗНАТИЯТ МИКРОКОСМОС“, т.е. „СХЕМАТА НА САМОСТТА“.
Съзнателната сфера (или предсъзнателната във Фигура 11) е в действителност една „схема на самостта“, образувана в съгласие със степента на познание за себе си, която постига пасу. Тази схема, както ще видим, ще придобие един виден характер по отношение на останалите членове на културната структура. Ще изтъкнем най-важните аспекти на схемата на себе си в следните коментари.
Първо – Съзнателната сфера, бидейки една СХЕМА на самостта, Е ЕДИН „СЛОЖЕН СИМВОЛ“. Но въпросният символ Е НЕПЪЛЕН И В ПОСТОЯНЕН ПРОЦЕС НА ФОРМИРАНЕ. Как расте, как се формира схемата на самостта? Отговор: постоянните отпратки към самостта, които определя потенцията на Релациите в мисълта, актуализират и добавят нови семични елементи към символа, който съставлява схемата на самостта.
Това ще рече, че „съзнателната сфера“ поради своя схематичен характер е в действителност един символ и че този символ се допълва като следствие на определен вид мисли, отпращани или интенционирани към самостта. „Схемата на самостта“, която започва да се формира след откриването на себе си, т.е. когато се задействува историческият субект, съпровожда в своето ставане развитието на този субект: „ИСТОРИЯТА НА МИКРОКОСМОСА“, ЧИЯТО „СУБЕКТИВНА ЛИНИЯ“ СЪСТАВЛЯВА СЪЗНАНИЕТО НА ПАСУ, Е СХЕМАТА НА САМОСТТА ИЛИ СЪЗНАТЕЛНАТА СФЕРА.
Второ – „Историята“ на микрокосмоса е така една схема в постоянно конструиране, която наричаме „съзнателна сфера“. И съзнателната сфера е „центърът“, към който са потенциално отпратени онези Релации, структурирани във функция спрямо самостта.
Но всяка схема възниква от рационалната интерпретация на едно обозначение. Очевидно е, че при откриването на микрокосмоса, в който се състои вещта-пасу за себе си, трябва да се е разкрило В НЯКАКВА СТЕПЕН неговото обозначение. Но не по-малко очевидно е, че това разкриване ЩЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАВЪРШЕНО САМО КОГАТО ЦЕЛИЯТ МИКРОКОСМОС БЪДЕ РАЦИОНАЛИЗИРАН, Т.Е. КОГАТО СХЕМАТА НА САМОСТТА СЪДЪРЖА КАТО ИСТИНА ЦЕЛИЯ МИКРОКОСМОС. В параграф „F”, коментари пети и шести, ще видим в какво се състои обозначението на самостта и ще установим, че неговото откриване и отпратките, които то мотивира, предполага едно „разтърсване“ в рационалния субект. Схемата на самостта зависи от еволюцията на ума – от настоящата му способност да схваща във всеки момент рационално обозначението на самостта и да го интерпретира в една колкото се може по-пълна схема. Накратко: схемата на самостта – съзнателната сфера – историята на микрокосмоса е един символ във формиране, който никога не престава да се завършва, защото обозначението на самостта, което той интерпретира, никога не престава да бъде познавано от пасу.
За да приключим, ще потвърдим казаното в раздела „Архетипична памет и разсъдък“: съзнателната сфера е един вид памет. Самият факт, че съзнателната сфера се състои в една „история“ на микрокосмоса, трябва да даде идеята, че една времева поредица от психични случвания трябва по необходимост да са запаметени в нея. По същия начин, по който структурата на мозъка може да бъде наречена „архетипична памет“, а културната структура – „понятийна памет“, структурата на схемата на самостта бива наричана „представна памет“; определението „представна“ идва поради причини, които ще се видят в параграф „F”.
Трето – Въпреки своето привидно ставане, т.е. постоянната промяна, която съставлява нейният прогрес към пълната истина, схемата на самостта също може да бъде „мислена“ като другите схеми от културната структура. Ще обясним това. Всяка схема или Релация е преживявана от мисленето като „мисъл“, която се основава в едно значение, присъщо на схемата, което се очертава релефно спрямо хоризонта на непрекъснатата значимост. Схемата на самостта е тази, която има най-големите размери: по-голяма протяжност, по-голяма обхватност и по-голяма потенция от коя да е друга схема или Релация. „Мисленето“ на една подобна схема предполага схващането на едно значение от по-висша йерархия, тъй като сферата на съзнанието е един отправен център за всичките равнини на значимост. Ще рече: културният субект има възможността да „съдържа“ в една мисъл схемата на самостта; но именно тази възможност е онази, която бележи началото на „съзнателния субект“: културният субект, размишлявайки върху самостта, одушевява схемата на самостта и се издига като „съзнателен субект“. И обратно – за съзнателния субект всичките схеми от културната структура са разбираеми, т.е. имат значение в някакъв език.
Но ако всяка схема от културната структура се оказва разбираема за съзнателната сфера, тя самата, доколкото е схема на самостта, в какъв език става разбираемо нейното значение? Отговор: езикът, присъщ на съзнателната сфера, в чийто контекст тя може да бъде забелязана и разбрана – „рефлектирана“ – е „ИМАНЕНТНАТА ИСТОРИЯ“. Значението на съзнателната сфера или схема на самостта се изразява в един исторически език, т.е. явява се на разбирането като една форма на времето. Да се интуира значението на съзнателната сфера е равнозначно на интуирането на субективната линия на иманентния исторически субект – на долавянето на единството на съзнанието „като една история“.
Четвърто – Естествено, извън това, което ѝ е присъщо, съзнателната сфера може да бъде забелязана в кой да е друг език и съответното понятие изразено в света посредством адекватни знаци. Сега ни интересува да изтъкнем едно от тези понятия, които изгубените виря са проектирали през последните хилядолетия.
Това понятие е онова за ЕНЕРГИЯТА, което се опитват да извеждат от други вещи поради непознаването на това, коя е истинската схема, от която то произлиза. Но без значение към коя вещ го ПРИЛАГА науката, ПОНЯТИЕТО ЗА ЕНЕРГИЯ ИЗРАЗЯВА ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪЗНАТЕЛНАТА СФЕРА. Разбира се, че едно понятие, което трябва да анотира схемата с максимална протяжност и обхватност, трябва да притежава също такива крайни размери, а също така и максимална конотация: проекцията на понятието за енергия във физико-математически знаци например, въпреки очевидната си сложност, едвам успява да намекне значението на схемата на самостта, от която произлиза. Затова, когато заявихме, че „психичните сфери са от енергия“, казахме по-нататък, че не „прилагаме“ понятието за енергия към психиката, а че поради това, че психиката е от енергия, съществува понятие за енергия.
Пето – Ако понятието за енергия изразява значението на съзнателната сфера, можем да запитаме на основата на какви нейни свойства се определя „психичната енергия“. На първо място да забележим, че схемата на самостта се развива, варира, променя се, движи се: „движението“, прочее, е първото свойство на психичната енергия. На второ място следва да се отбележи, че съзнателната сфера е „отправен център“, към който са насочени активните потенции на „историческите“ Релации: „посоката“, тогава, е второто явно свойство на психичната енергия.
Но за да може нещо енергийно – например един символ, НАСОЧЕН към отправния център, – да стигне до него, нужно е енергията да бъде достатъчно ИНТЕНЗИВНА. ИНТЕНЗИТЕТЪТ, прочее, е третото важно свойство на психичната енергия.
Засега, без да отхвърляме напълно другите свойства, можем да твърдим, че психичната енергия се характеризира с движение, посока и интензитет. Естествено, с тези три определения психичната енергия е аналогична на една векторна величина от Физиката.
Коментари
Публикуване на коментар