D – Енергиен израз на мисълта на пасу.
Потенциалните отпратки, които съществуват в Релациите, въвеждат в мисълта една „посока“ или „времево намерение“, което я насочва към съзнателната сфера: тези мисли, „съзнателни“ в по-голяма или по-малка степен, са отговорни за прогресивната промяна, която проявява схемата на самостта. Но промяната – „движението“ – се явява в психичната енергия и нейната причина се намира в активната потенция – в нейните отпратки към схемата на самостта. Във Физиката също така е била опрелена една причинна връзка между потенцията (мощност) и енергията, която ще бъде удобно да се има предвид поради нейната стойност като аналогия.
Една форма на енергията – механичната РАБОТА – се свързва с мощността КАТО ФУНКЦИЯ НА ВРЕМЕТО, в което се извършва въпросната работа:
Мощност (W) . Време (Т) = Работа (А)
W.T = A (1)
Тук имаме, макар и с разлики в значението, три понятия, които участвуват в психичната структура: потенция (мощност), време и енергия (работа).
От друга страна механичната работа се определя като произведението на една СИЛА по РАЗСТОЯНИЕТО, на което се е преместила нейната точка на приложение:
Работа (А) = Сила (F) . Разстояние (D)
A = F.D (2)
Замествайки в (1) стойността, дадена на работата от (2), получаваме
W.T = F.D
или
W = F.D/T,
но тъй като D/T = V, т.е. частното на разстоянието и времето е СКОРОСТТА:
W = F.V (3).
Потенцията (мощност) съгласно (3) е функция на силата и скоростта. Една аналогия с тази връзка обикновено прилагат онези, които придават преимущество на „идеите“ над структурните конфигурации на психиката: така възникват понятията за ИДЕЯ-СИЛА или СКОРОСТ НА ИДЕИТЕ. И напротив – установявайки аналогичните съответствия между психиката на пасу и структурния модел, ние се съобразяваме с размерностите на формула (1), т.е. с потенцията (мощност), времето и енергията.
Ще определим тогава една функция, чиято област е ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА МИСЛИ В КУЛТУРНАТА СТРУКТУРА НА ПАСУ и която ще наречем „ЕНЕРГИЕН ИЗРАЗ НА МИСЪЛТА НА ПАСУ“:
Потенция (W) . Трансцендентно време (Tt) = Психична енергия (Ep) (4)
W.Tt = Ep (4).
Следва да се подчертае, че тази формула има само индуктивната цел да улеснява обяснението. Ако удържим за момент научните предразсъдъци и се придържаме към предходното заключение, което казва: „понятието за енергия означава съзнателната сфера“, функцията (4) няма да ни се стори толкова странна.
Преди да използуваме „енергийния израз“, за да обясним производството на съзнателни мисли, трябва да сме наясно с неговите следствия. Това е, което ще изтъкнем в следните три коментара:
Първо – Енергията на рационалната мисъл съгласно (4) зависи от активната потенция (W) и трансцендентното време (Tt). Това време (Tt) е онова, което измерва ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА на мисълта върху Релацията и то ще бъде определено по-нататък.
Второ – На по-голяма активна потенция (W) в Релацията съответствува по-голяма енергия (Ep) в мисълта.
Трето – На по-голямо време (Tt) на трайността на потенциалната дейност съответствува по-голяма енергия (Ep) в мисълта.
От тези коментари на функцията (4) следва, – както можеше да се очаква от един аналогичен израз, – че „активната потенция“ и „трансцендентното време“ са ПРИЧИНА на психичната енергия. Ще определим тези две понятия:
Една Релация се определя въз основа на три измерения: протяжност, обхватност и потенция. Но една Релация в действителност е семичната схема на една вещ, т.е. един сложен символ – една субструктура от семични елементи: потенцията е онова, което позволява на символите да ПРОСЪЩЕСТВУВАТ като такива и да остават структурирани. Но с това не бива да се счита, че потенцията е едно просто „съдържание“ на символите: тя е принципът, който прави възможно ПРОЯВЛЕНИЕТО на символите в мисълта. Когато пасу вече притежава исторически субект и – като последица – схема на самостта, проявлението на символите се осъществява с отпращане към съзнателната сфера, т.е. те са преднамерени, насочени към нея. Планът на значимост и с това контекстът на значението стават тогава хоризонтални за мисълта. Да си припомним, че пасу в еволюционното състояние, в което го разглеждаме, ВЕЧЕ ПРИТЕЖАВА, МАКАР И ЗАРАЖДАЩИ СЕ, ЕДИН ИСТОРИЧЕСКИ СУБЕКТ И ЕДНА СХЕМА НА САМОСТТА.
Можем да твърдим, прочее, че: ПОТЕНЦИЯТА Е ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ СУБСТРАТ НА ВСЕКИ ПСИХИЧЕН СИМВОЛ ОТ КУЛТУРНАТА СТРУКТУРА: ЧРЕЗ НЕЯ СИМВОЛИТЕ „ПРОСЪЩЕСТВУВАТ“ И СЕ „ПРОЯВЯВАТ“ В МИСЛЕНЕТО. НО „ПРИНЦИПИТЕ“, КОИТО СА ПРОСТИ СИМВОЛИ, САМО ПРОСЪЩЕСТВУВАТ: ТЕ НИКОГА НЕ СЕ ЯВЯВАТ НА МИСЪЛТА (макар и да могат да бъдат познавани чрез едно отражение или копие в една свързана Релация, както вече бе обяснено); ЗАТОВА СЕ КАЗВА, ЧЕ ТЯХНАТА ПОТЕНЦИЯ Е „ПАСИВНА“. „РЕЛАЦИИТЕ“ – НАПРОТИВ – ПРОСЪЩЕСТВУВАТ И СЕ ПРОЯВЯВАТ: ТЯХНАТА ПОТЕНЦИЯ Е „АКТИВНА“.
„Съзнателната“ мисъл, която прави да „расте“ схемата на самостта, зависи от проявленията на символите на Релацията, която тя мисли, т.е. зависи от активната потенция: за нея ще говорим оттук нататък, дори когато казваме само „потенция“.
Накратко: СИМВОЛИТЕ – НА СХЕМАТА ИЛИ РЕЛАЦИЯТА – ПРОСЪЩЕСТВУВАТ, ПОДДЪРЖАНИ ОТ СУБСТРАТА НА СВОЯТА ПОТЕНЦИЯ; АКО ЕДНА МИСЪЛ МИСЛИ РЕЛАЦИЯТА, СИМВОЛИТЕ СЕ ПРОЯВЯВАТ С ЕДНА ОПРЕДЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ: ТАЗИ „ДЕЙНОСТ“ Е СЪЩО ТАКА ПРОИЗВОДНА НА ПОТЕНЦИЯТА. В един следващ параграф ще изучим „проявлението“ на символите в мисълта: сега ще се заемем с тяхното „просъществуване“, за да обясним висящото определение на „трансцендентното време“.
В раздела „Схема на Вселената на Единния“ бе споменат тройният състав на Демиурга: Мощ, Красота и Мъдрост, и бе обяснено, че „Мощта се упражнява от Диханието или трансцендентното течение на неговото Съзнание-Време“. Така намираме в същността на МАКРОКОСМОСА ПОТЕНЦИЯТА (или Мощта) и ВРЕМЕТО (Космическото Съзнание или Дихание), ОБЕДИНЕНИ КАТО ПРИЧИНИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЕЩАТА по начин, аналогичен на „енергийния израз на мисълта“ (4). Макар течението на Диханието да е ИМАНЕНТНОТО Време на макрокосмоса, тук го наричаме ТРАНСЦЕНДЕНТНО, имайки предвид неговото интимно проникване в културната структура на микрокосмоса или пасу.
В трансцендентното време или времето на макрокосмоса се развиват ентелехиалните процеси на универсалните Архетипове: познаваните вещи са „моменти“ от тези процеси – „задържания“, извършвани от разсъдъка, за да открие демиургичното обозначение, битието-за-човека. Вещите се променят непрекъснато под действие на своите еволюции, но се СЪХРАНЯВАТ бивайки вещи в своето ставане, т.е. просъществуват като вещи в трансцендентното време. За да се СЪСРЕДОТОЧАВАТ КЪМ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО, т.е. ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТ ОТ МАКРО-ЕНТЕЛЕХИЯТА „ПРАЛАЯ“, вещите се структурират в един космически организъм, чиито функции са насочени телеологично към предназначението. Затова това „съхраняване в промяната“, което характеризира процеса на вещите, не се осъществява изолирано в недрата на вещите, а напротив – ВСИЧКИ ВЕЩИ СА СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ.
В какво се състои връзката – релацията – между вещите, които се променят непрестанно? Отговор: В СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ДВИЖЕНИЯТА, КОЕТО ОПРЕДЕЛЯ ЕДНОВРЕМЕННОТО СЪХРАНЯВАНЕ НА ВЕЩИТЕ В ТРАНСЦЕНДЕНТНОТО ВРЕМЕ. Някои аспекти на това съотношение са онези, които е склонна да открива емпиричната наука и да превежда несъвършено в математически език, такива като законите или количествените релации между характерните за явленията величини.
Фундаменталната предпоставка за това, едно телеологично съотношение да свързва всички вещи чрез „съхраняване в промяната“, е да съществува някакъв вид СИНХРОНИЗАЦИЯ между всичките процеси. С други думи: движенията, в които се състои ставането на вещите, могат да бъдат от много типове: равномерни или променливи, непрекъснати или прекъснати, линейни или последователни; колебателни, ритмични, циклични и пр.; но КАКЪВТО И ДА Е ТИПЪТ НА ДВИЖЕНИЕТО, КОЕТО ХАРАКТЕРИЗИРА ПРОЦЕСА НА ВЕЩИТЕ, телеологичното съотношение, което ги свързва, определя, че във всеки абсолютен момент от трансцендентното време съществува съвпадане на относителни моменти на движенията на вещите; или с други думи: съществува един вид синхронизация на движенията, която се потвърждава във всеки момент от трансцендентното време от едновременното съхраняване (в промяната) на вещите.
И тъй, материалното тяло на пасу е една ВЕЩ СРЕД ВЕЩИТЕ и като такава то се съхранява в трансцендентното време. Като последица движенията, които съставят ентелехиалния процес, трябва да бъдат синхронизирани с останалите движения на макрокосмоса. Естествено, някои „движения“ в органичните функции, такива като сърдечния и дихателния ритъм, седморните цикли на растежа, диапазонът на сетивния спектър, мозъчните вълни, и пр., показват едно най-забележимо „съотношение“ спрямо пропорционалните движения на слънчевата система; но, строго казано, ВСИЧКИ органични движения – от атомните до психичните – протичат в съвпадение с други движения на макрокосмоса: АТОМНИТЕ, БИОЛОГИЧНИТЕ И ПСИХО-ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ЧАСОВНИЦИ НА ПАСУ СА СИНХРОНИЗИРАНИ С КОСМИЧЕСКИТЕ ЧАСОВНИЦИ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ДВИЖЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ СЪГЛАСНО „УНИВЕРСАЛНИ СТЕРЕОТИПОВЕ НА СЪОТНОШЕНИЕ“.
Говорейки за материалното тяло на пасу в раздела „Архетипична памет и разсъдък“, заявихме, че то представлява един „minor mundus” – един микрокосмос, който отразява „maior mundus” или макрокосмоса. Сега ще видим как трябва да се разбира това твърдение. На първо място трябва да се посочи, че „микрокосмос“ обозначава предназначението на пасу, т.е. една ентелехия, която трябва да бъде постигната, а не една настояща реалност. На второ място ще отбележим, че един ДЕЙСТВИТЕЛЕН „микрокосмос“ – едно абсолютно отражение на макрокосмоса или реална ентелехия, ТРЯБВА ПО НЕОБХОДИМОСТ ДА БЪДЕ ЕДНА АВТОНОМНА ВЕЩ, КАКВАТО Е ПО СВОЙ НАЧИН ДЕМИУРГЪТ. Но току-що видяхме, че тялото на пасу се оказва синхронизирано във всичките си движения със стереотипните часовници на макрокосмоса и следователно СВЪРЗАНО С ОСТАНАЛИТЕ ВЕЩИ, СТРУКТУРИРАНО КЪМ ТЯХ. Тялото на пасу НЕ Е в действителност ЕДНА АВТОНОМНА ВЕЩ. Ето един привиден парадокс: „микрокосмосът“ трябва да бъде една автономна вещ; тялото на пасу, което наричаме „микрокосмос“, не е автономна вещ.
Какво е тогава пасу; какво е неговото тяло? Отговор: ТЯЛОТО НА ПАСУ Е ЕДИН „ПОТЕНЦИАЛЕН“ МИКРОКОСМОС; ТО ЩЕ БЪДЕ ЕДИН „ДЕЙСТВИТЕЛЕН“ МИКРОКОСМОС КОГАТО СЕ ПРЕОБРАЗУВА В ЕДНА АВТОНОМНА ВЕЩ, Т.Е. КОГАТО СТАНЕ НЕЗАВИСИМО ОТ СВОЯТА СИНХРОНИЗАЦИЯ С ПРОЦЕСИТЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ВЕЩИ ОТ МАКРОКОСМОСА.
Явно е, че с напредването към ентелехията пасу трябва да се преобразува все повече в една „автономна вещ“, тъй като това условие е наложено от предназначението; но по силата на какъв вътрешен процес се придобива микрокосмическата автономия? Отговорът вече бе даден предварително в параграф „А“: ПАСУ СЕ ПРЕОБРАЗУВА В АВТОНОМНА ВЕЩ С ИЗПЪЛНЯВАНЕТО НА „МИКРОКОСМИЧЕСКАТА ЦЕЛ НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО“: КОНСТРУИРАНЕТО НА ЕДНА СХЕМА НА САМОСТТА ИЛИ СЪЗНАТЕЛНА СФЕРА С ТАКОВА СЪВЪРШЕНСТВО, ЧЕ КОГАТО БЪДЕ РЕФЛЕКТИРАНА ОТ СЪЗНАТЕЛНИЯ СУБЕКТ, ТЯ ДА РАЦИОНАЛИЗИРА НАПЪЛНО МИКРОКОСМОСА. СЪЗНАНИЕТО, АНАЛОГИЧНО НА АСПЕКТА „МОЩ“ НА ДЕМИУРГА, ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА, ВЗАИМОПРОНИКВА, РАЗПРОСТРАНЯВА И Т.Н. В МИКРОКОСМОСА И ДА СИНХРОНИЗИРА НЕГОВИТЕ ВЪТРЕШНИ ДВИЖЕНИЯ СЪС СВОИТЕ СОБСТВЕНИ СТЕРЕОТИПНИ ЧАСОВНИЦИ, Т.Е. ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА ГО ДЕСИНХРОНИЗИРА ОТ МАКРОКОСМОСА, ИЗБЯГВАЙКИ УЧАСТВУВАНЕТО В ТРАНСЦЕНДЕНТНОТО ВРЕМЕ – ТРЯБВА ДА ГО ИЗВЛЕЧЕ ОТ ОСТАВАНЕТО МУ В НЕГО.
Както ще се види в един следващ параграф, за да стане това, съзнателната сфера трябва да въведе измерението на едно „собстсвено време на микрокосмоса“, т.е. на едно „иманентно време“.
В предходния раздел, параграф „Н“, обяснихме, че непрекъснатото телесно движение на пасу, когато то не се подчинява на конкретното изразяване на едно понятие, ПОЛАГА ЕДИН „ОБЩ СМИСЪЛ“ В СВЕТА, който се нарича: ХАРМОНИЯ. Простият факт на ПРЕБИВАВАНЕТО в света прави от пасу един положител на „хармоничен смисъл“ и затова хармонията се определя като „една връзка между движенията на микрокосмоса и макрокосмоса“. Удобно ще е да свържем понятието за „хармония“ с това за „микрокосмическа автономия“, което току-що определихме, за да подобрим цялостното разбиране на Хиперборейската Мъдрост. Хармонията в действителност ЗАВИСИ ОТ МИКРОКОСМИЧЕСКАТА АВТОНОМИЯ: на по-голяма автономия съответствува по-голяма хармония, т.е. повече „общ смисъл“, положен от непрекъснатото телесно движение. Като последица: ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ХАРМОНИЯ Е ПРОТИВОПОЛОЖНО НА СИНХРОНИЗИРАНЕТО НА ДВИЖЕНИЯТА МЕЖДУ МИКРО- И МАКРОКОСМОСА. С други думи: НА ПО-ГОЛЯМА СИНХРОНИЗАЦИЯ СЪОТВЕТСТВУВА ПО-МАЛКА ХАРМОНИЯ. В най-неблагоприятната крайност – една ЦЯЛОСТНА И АБСОЛЮТНА синхронизация на движенията предполага несъществуването на микрокосмическото същество: тялото на пасу ще бъде в този случай едно ЧИСТО ЖИВОТИНСКО СЪЩЕСТВО.
Става ясно, прочее, че пасу е един потенциален микрокосмос, чиито вътрешни движения са СИНХРОНИЗИРАНИ В НЯКАКВА СТЕПЕН с външните движения на макрокосмоса. Но макар че потенциалният микрокосмос се разгръща постоянно и клони към своята ентелехия, ИМА НЕЩО В НЕГО, КОЕТО ОСТАВА НЕИЗМЕННО: НЕГОВАТА ОРГАНИЧНА СЪЩНОСТ, КОЯТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА СТРУКТУРАТА НА МАКРОКОСМОСА. Органичното – структурното – на микрокосмоса остава в трансцендентното време, освен ако той не стане независим, постигайки онтичната автономия. Затова – сега се вижда ясно – твърдяхме по-горе, че системите на културната структура се „проявяват“ в мисълта и ПРОСЪЩЕСТВУВАТ В ТРАНСЦЕНДЕНТНОТО ВРЕМЕ.
Обобщавайки, в пасу – потенциалния микрокосмос – просъществуването НА системите, Принципите и Релациите, протича в „трансцендентното време“, в което микрокосмосът УЧАСТВУВА. И това, което просъществува В системите, е същностният субстрат на символите, т.е. „потенцията“. С тези синтетични твърдения завършваме определенията на двата причинни термина, които се явяват в „енергийния израз на мисълта“ (4): потенция и трансцендентно време. В следващия параграф ще изясним понятието за „индивидуален субект“ на микрокосмоса, който проявява „душата“ на пасу, за да подхванем сетне отново изучаването на „енергийния израз на мисълта“.
Коментари
Публикуване на коментар