I – Предназначение и Свръхпредназначение; език и изразяване.
В началото на предходния параграф бяха поставени четири въпроса, два от които бяха разяснени, за да се отговори какво е един език и какъв е произходът на неговата възможна множественост. Останаха, прочее, два висящи въпроса: „как се изразява „навън“ значението на вещта?“ и „какво е културен факт?“. Но преди да отговорим на първия, ще поставим отново термините на проблема.
Както видяхме, предназначението на пасу е да „дава смисъл на света“. За да изпълни това предназначение не е достатъчно да придава „смисъл“ на вещите посредством някаква форма на изразяване: необходимо е също въпросният „смисъл“ да остава и да бъде пре-утвърждаван отново и отново чрез едно постоянно търсене и откриване на обозначението – на една истина, която никога не престава да се разкрива напълно на разсъдъка. Това търсене, това откриване, това пре-утвърждаване радват Демиурга – съставляват част от обекта на неговото удоволствие. Изисква се, прочее, една външна „суперструктура“, която поддържа „смисъла“, придаден на нещата. Конструирането на такава суперструктура е една колективна задача и езиците са инструментът, с който е надарен пасу, за да я предприеме. В друг раздел ще бъде изучено съставянето и развитието на суперструктурите, а засега е достатъчно да се знае, че „формата“, определена от една суперструктура, се нарича „култура“.
Предназначението в действителност изисква пасу да бъде колективно„производител на култура“ и в частност „положител на смисъл“: за тази цел той трябва използува езика и езиците. Отговорът на първия въпрос ще ни изясни по какъв начин се изпълняват тези изисквания.
Коментари
Публикуване на коментар