А – Структурният модел

    Първото нещо, което трябва да направим преди да се заемем с културната структура, е да придобием ясно понятие за това, какво е една „структура“. За целта ще подходим индуктивно, тръгвайки от интуицията за една проста геометрична структура и разширявайки въпросната интуиция към структури с по-голяма сложност. На Фигура 12 е представена една елементарна геометрична структура, много употребявана като модел във Физиката и позната като „центрирана кубична структура на един кристал“. Възможно е да си представим структури от този тип, в които многоъгълникът на страната е различен от квадрата и с който се получават не кубове, а многостени, такива като „октаедъра“, „додекаедъра“, „икосаедъра“ и пр. Една мрежа се съставя от връзката на едно множество от подобни многостени.

    Мрежата, от която се нуждаем като модел, обаче, не се съставя с подобни многостени, а трябва да може да включва в структурата всички ВЪЗМОЖНИ МНОГОСТЕНИ и трябва да осигурява ВЪЗМОЖНОТО ИМ СВЪРЗВАНЕ едни с други.

    Да разгледаме сега геометричната структура на Фигура 12. От простото наблюдение заключаваме, че тя се състои от четири елемента: определени топчета във върховете и центъра на куба, наречени ВЪЗЛИ; ВРЪЗКАТА между възлите; ПРОСТРАНСТВОТО, което заема нейната протяжност; и ВРЕМЕТО, което й позволява да трае или да се променя.

    Но първото, което привлича вниманието е взаимовръзката, която свързва всичките ЧЛЕНОВЕ, предвид че е възможно да се стигне до кой да е от възлите, тръгвайки от кой да е друг и минавайки само по връзките. Това топологично качество ни позволява да заявим, че „в една структура цялото обуславя частта“. Но това обуславяне не произлиза ЕДИНСТВЕНО от връзките, които възпрепятствуват независимостта на възлите: членовете СЪЩО ТАКА се артикулират в цялостната форма по такъв начин, че във Фигура 12 например не бихме могли да премахнем един възел без да разрушим кубичната форма; и ОСВЕН ТОВА съществува ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ между членовете, предвид че, ако в същата фигура припишем например „МАСА“ на кубичната структура, ще се окаже, че като премахнем един възел, ще се промени статичното равновесие, които може да е било постигнато.

    От друга страна, подлагайки кубичната структура от Фигура 12 на динамични условия, например на преместване или завъртане, може да се заключи, че членовете са СЪГЛАСУВАНИ и че всички те са ФУНКЦИОНАЛНО ВЗАИМОПРОНИКНАТИ.

    Обобщавайки, можем характеризираме структурата като ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ СВЪРЗВАНЕ В ЕДНО ЦЯЛО НА АРТИКУЛИРАНИ ЧЛЕНОВЕ, КОИТО СА ВЗАИМОЗАВИСИМИ, СЪГЛАСУВАНИ, ВЗАИМОДЕЙСТВУВАЩИ СИ И ФУНКЦИОНАЛНО ВЗАИМОПРОНИКНАТИ.


Към следващата глава =>

Към съдържанието =>

Коментари

Популярни публикации от този блог