В – Възли и връзки на културната структура.
Архетипичната памет или мозъкът е наследеното, невидоизменимото; но неговата функция – разсъдъкът – е способен да осъществява едно постоянно структурна конструиране, поне в течение на целия живот на пасу. Но това конструиране не произлиза от един акт на избор – от волята на субекта, – а от модуса на битието на разсъдъка. В действителност, разсъдъкът чрез самия факт на действуването произвежда елементи на културната структура – членове, които се свързват с цялото и остават окончателно артикулирани.
Функцията на разсъдъка като производител на културната структура се подчинява на предназначението, което Демиургът е определил за съдба на пасу: да бъде откривател на неща, и от нещата – да бъде производител на култура. Културата – стадно, социално или колективно приложение на познанието на нещата, – е фактът, който наистина „дава смисъл на света“ чрез своя външен характер спрямо микрокосмоса – чрез биването установена в макрокосмоса. По-нататък ще имаме възможността да разгледаме културния факт в историческата рамка на Кали Юга.
Ще приложим наскоро изложения структурен модел, за да обясним структуриращия ефект на разсъдъка. Припомняйки си четворния състав на една структура, ще започнем, запитвайки: Кое е ПРОСТРАНСТВОТО, в което се конструира културната структура? Отговор: културната структура е един субстрат на емоционалната и рационалната сфери (вж. Фигура 11).
Този отговор ни довежда до проблема за природата на сферите: От какво са сферите? Тук утвърждаваме ЕНЕРГИЙНАТА природа на психичната структура на пасу и това определение може да породи предубеждението, че „се прилага понятието за „енергия“ към психиката“. Срещу това възлажение ще отвърнем, че напротив – „понеже психиката е енергийна съществува понятие за енергия“.
Тогава психичната субстанция е „енергията“ – една висша форма на материята, в която тя се свежда до чиста сила. „Пространството“ в една енергийна сфера е винаги сводимо до векторно пространство, което оправдава избора на структурния метод заради неговите топологични съответствия.
Културната структура, която се образува от действието на разсъдъка, се намира в емоционалната и рационалната сфери като техен СУБСТРАТ, т.е. в дъното, в дълбината, в основата: БЛИЗО ДО АРХЕТИПИЧНАТА ПАМЕТ – ДО МОЗЪКА, който поддържа емоционалната и рационалната сфери. Да видим сега как се образува въпросната структура.
Нека си припомним първата операция на разсъдъка. Разсъдъкът сравнява в архетипичната памет универсалния Архетип на вещта с обърнатия Архетип; от това сравняване произлиза елиминирането на универсалния Архетип на вещта, оставяйки само частния термин или обозначението. Но за да извърши сравняването, разсъдъкът е трябвало да локализира обърнатия Архетип, и след като го е намерил, да го съпостави с вещта, т.е. с впечатлението, което външната вещ е произвела в рационалната чувствителност, както определихме по-горе. Ето това е произходът на културната структура: КАТО РЕЗУЛТАТ НА ЛОКАЛИЗАЦИЯТА, КОЯТО ПЪРВАТА ОПЕРАЦИЯ НА РАЗСЪДЪКА ИЗВЪРШВА В ОБЪРНАТИЯ АРХЕТИП, СЕ ПОЛУЧАВА ЕДИН ВТОРИ ЕФЕКТ; ПЪРВИЯТ ЕФЕКТ Е ЕЛИМИНИРАНЕТО НА УНИВЕРСАЛНИЯ ТЕРМИН; ВТОРИЯТ Е АКТУАЛИЗАЦИЯТА В МИКРОКОСМОСА НА ОБЪРНАТИЯ АРХЕТИП. Първият ефект, прочее, е причина на втория.
Първата операция на разсъдъка произвежда така, освен ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНАТА ДЕДУКЦИЯ, в която елиминира универсалния термин, една АРХЕТИПИЧНА АКТУАЛИЗАЦИЯ в микрокосмоса на обърнатото копие на елиминирания универсален архетип. Да оставим настрани за момента първия ефект – елиминирането на универсалния термин, – и да обърнем внимание на актуализацията на обърнатия Архетип.
Ако си припомним, че „архетипичната памет“ в микрокосмоса е аналогична на „архетипичния план“ на макрокосмоса, ще можем да установим, че актуализацията на един обърнат Архетип е аналогична на онази на кой да е универсален Архетип.
В архетипичния план Архетиповете са СЪВЪРШЕНИ СЪЩЕСТВА, но потенциални: АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ЕДИН АРХЕТИП СЕ СЪСТОИ В НЕГОВОТО ПРОЯВЛЕНИЕ В ЕДИН „ПЛАН НА РЕАЛИЗАЦИЯТА“. Когато този план е, например, МАТЕРИЯТА, проявлението произвежда материални вещи, които УЧАСТВУВАТ в по-голяма или по-малка степен в архетипичното съвършенство. На Изток се казва, че проявлението на Архетиповете в материалния план се осъществява от тласъка на Диханието на Демиурга, т.е. от един Космически Дъх, една универсална пневма. Но този Дъх не е едно просто ритмично изтласкване, предвид че то притежава ПОСОКА – предвид, че то е „насочено“ към плана на реализацията: ПОСОКАТА, която определя оформящия импулс на универсалните Архетипове при отправянето към материалния план, а не към някакъв друг свят, е НАМЕРЕНИЕТО на Демиурга. Тази интенция е която тласка съществата да еволюират към ентелехията на Архетиповете; и тъй като „Дихание“ е синоним на „Воля“, казва се, че НАМЕРЕНИЕТО е посоката на Волята на Демиурга.
Ентелехията е предназначението, към което се стремят феноменалните процеси, които съставляват реалността на вещите. Но във всяка вещ има, както видяхме, две предназначения: едното универсално и другото частно. Това се дължи на съществуването във всяка вещ на едно двойно демиургично намерение: едно първо намерение оформя и тласка вещта към ентелехията на Архетипа, в който тя участвува: това е „предназначението“; едно второ намерение ОБОЗНАЧАВА на вещта едно битие-за-човека: това е „свръхпредназначението“. Затова ВЕЩТА Е АКТЪТ НА УНИВЕРСАЛНИЯ АРХЕТИП, НО ЕДИН СЪЩНОСТНО ПРЕДНАМЕРЕН АКТ, ПРОИЗВЕДЕН ОТ НАСОЧВАНЕТО НА ВОЛЯТА НА ДЕМИУРГА.
Да разгледаме сега архетипичната памет или мозъка на пасу, която е отражение – обърнато копие – на архетипичния план. Разсъдъкът е една функция на архетипичната памет; но разсъдъкът е нещо, което се движи, което установява връзки: коя е силата, която задвижва разсъдъка на пасу? Отговор: инстинктивната воля. Разсъдъкът се НАСОЧВА към обърнатия Архетип на една вещ, дадена на сетивата, задвижван от инстинктивната воля. Това означава, че отправянето, установено между обърнатия Архетип и вещта за целите на сравняването, НЕ Е ПАСИВНО, А АКТИВНО – не е статично, а динамично, т.е. ПРЕДНАМЕРЕНО. Естествено, едно подобно отправяне няма нищо общо със съзнанието, предвид че то е един исторически субект, който още не е съществувал в пасу. Във всеки случай това преднамерено отправяне е било и е подсъзнателно.
Преднамереността, с която разсъдъкът се отправя към локализирания Архетип, е това, което предизвиква неговата актуализация и с това – нарастването на културната структура. Но актуализацията на един Архетип трябва да се осъществява в един „план на реализацията“: Кой е в микрокосмоса този план, в който обърнатите Архетипове се проявяват? Отговор: психиката или „душата“ на пасу; по-конкретно: в дълбината на емоционалната и рационалната сфери. Този отговор съвпада с онзи, който дадохме по-горе на въпроса за „ПРОСТРАНСТВОТО, в което се конструира културната структура“, тъй като тогава казахме, че тя е „един субстрат на емоционалната и рационалната сфери“. Сега можем да завършим това понятие, казвайки, че пространството, което заема една културна структура е планът на реализация на Архетиповете от архетипичната памет, т.е. енергийните сфери на психиката.
Все още не сме обяснили КАК се конструира културната структура, а КЪДЕ се намира тя. Ще можем да започнем това обяснение, след като изложим едно фундаментално понятие, което поради своята важност не бива да бъде забравяно в никой от по-нататъшните анализи.
Става на дума за следното: ВСЕКИ ПСИХИЧЕН ФЕНОМЕН Е ОТ СЕМИЧЕН ХАРАКТЕР. Без да навлизаме в проблема за НЕПРЕКЪСНАТОСТТА, която психиката на пасу трябва да поддържа, доколкото е енергийна сфера, несъмнено е, че всяка психика е резервоар на едно мултифеноменално съдържание: горното заявление утвърждава, че ИМАНЕНТНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ПСИХИЧНОТО Е СЕМИЧНО. В съгласие с това психичните съдържания са символични; но не бива да се бъркаме: символът не е просто нещо добавено към психичното съдържание, едно негово свойство, а е самото съдържание, НЕГОВАТА СЪЩНОСТ. По този начин СЕМИЧНОТО Е СЪЩНОСТТА НА ПСИХИЧНОТО и затова всеки факт, който притежава психичен завършек, се проявява семично или полисемично.
Да разгледаме сега как се конструира културната структура. Вече казахме, че произходът й се корени в „актуализацията“, която рационалното отправяне произвежда в обърнатия Архетип като втори ефект от сравняването. Актуализацията на един обърнат Архетип, аналогично на онази на един универсален Архетип на макрокосмоса, се проявява в един „план на реализацията“ – психиката. Но, съгласно наскоро видяното, това проявление ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЕМИЧНО.
Актуализираният обърнат Архетип действително се проявява като СИМВОЛ в психичната сфера, който съставлява един член на културната структура. Какъв член? – Такъв, който съответсвува на „възела“ и който ще наричаме „ПРИНЦИП“ или „ПРОСТ СИМВОЛ“. С други думи: когато разсъдъкът локализира един Архетип в архетипичната памет, отправената преднамереност го тласка да се прояви в психиката, където той се структурира като ПРИНЦИП или ПРОСТ СИМВОЛ.
Да разгледаме сега първата операция на разсъдъка, завършена в нейните два ефекта. При сравняването на вещта с архетипичната памет се произвежда конфронтацията на универсалния Архетип на вещта с неговото обърнато копие, т.е. противопоставят се две противоположности; от тази операция се получава като първи ефект елиминирането или отрицанието на универсалния Архетип на вещта, и с това – откриването на обозначението или свръхпредназначението; а като втори ефект – проявлението или утвърждаването на обърнатия Архетип в културната структура като Принцип, т.е. заемащ мястото на един „възел“. Първият ефект, както виждаме, е открил вещта в нейното обозначение; да видим какво става по-нататък.
На първо място трябва да определим откриването на обозначението като една ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯ на външната вещ, която по този начин преминава ОТСАМ сетивната сфера. Действително, докато универсалният Архетип никога не може да бъде видят извън вещта, нито в самата вещ, тъй като е абсолютно иманентен, обозначението на вещта е готово да бъде-за-човека – да прехвърли всички бариери и да се разкрие в своята пълнота. С други думи: обозначението става един ВЪТРЕШЕН ОБЕКТ.
Както казахме по-рано, „в архетипичната памет не съществува съответствие за обозначението на вещите“, тъй като предназначението на животно-човека е именно да открие това обозначение и да придаде смисъл на света. Затова обозначението като вътрешен обект е подложено на втората операция на разсъдъка: СВЪРЗВАНЕТО. Какво прави разсъдъкът с обозначението на вещта? Отговор: ИНТЕРПРЕТИРА ГО.
За да интерпретира обозначението, разсъдъкът ТЪРСИ в архетипичната памет НАЙ-АДЕКВАТНИТЕ ИЛИ ПОДХОДЯЩИ АРХЕТИПОВЕ И С ТЯХ ОБРАЗУВА ЕДНА „СХЕМА“ НА ВЕЩТА. Тук няма никакво елиминиране на Архетипове като в първата операция; напротив – произвежда се утвърждаването на един или няколко от тях, необходими за интерпретирането на обозначението. Ще рече: като резултат от втората операция на разсъдъка, която установява връзки между обозначението на вещта и архетипичната памет, се произвежда актуализацията на един или няколко Архетипа. Но „актуализацията“ е проявление в психичната сфера, в средата на културната структура. Ето какво се случва тук: СЪВКУПНОСТТА ОТ АКТУАЛИЗИРАНИ АРХЕТИПОВЕ, КОИТО УЧАСТВУВАТ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ЕДНО ОБОЗНАЧЕНИЕ, СЕ ПРОЯВЯВА В ПСИХИКАТА КАТО ЕДИН „СЛОЖЕН СИМВОЛ“, КОЙТО ПРЕДСТАВЛЯВА СХЕМАТА НА ВЕЩТА И СЕ СТРУКТУРИРА НА МЯСТОТО НА „ВРЪЗКИТЕ“; ТЕЗИ ВРЪЗКИ СЕ НАРИЧАТ: „РЕЛАЦИИ“.
Една структура се конструира с връзки между възли; културната структура е конструирана от разсъдъка с РЕЛАЦИИ МЕЖДУ ПРИНЦИПИ. Така културната структура е една психична организация от енергийна субстанция и семична същност, чиито членове са сложни символи, които свързват или съединяват прости символи или (архетипични) Принципи.
Но досега сме видяли само как се конструира ЕДИН възел и ЕДНА връзка. Остава ни да узнаем как НАРАСТВА културната структура и каква връзка има тя с цялостната психична структура на пасу, за да разберем оттам нейното функциониране. Това ще бъде предметът на следващия параграф, след като кажем две думи относно втората операция на разсъдъка.
Втората операция, която по-рано определихме като ИМАНЕНТНА ИНДУКЦИЯ, се състои, както видяхме досега, от ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО на обозначението на вещта посредством релации между Архетипове от архетипичната памет. Тази операция – „ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО“ – предполага, както се вижда, съществуването на един КРИТЕРИЙ. Но този „критерий“ не е продукт на „решението“ на пасу, а напротив – всяко решение е апостериорно спрямо него и е обусловено от него. Това е така, защото се касае за един СТЕРЕОТИПЕН КРИТЕРИЙ. Разсъдъкът работи, задвижван от инстинктивната воля, т.е. подчинен на стереотипове на поведение, и втората операция се нагажда към един стереотип, който е една чиста форма на критерия. Но този „рационален критерий“, който се намесва априорно на разбирането, е явно наследствен, тъй като представлява една форма или модус на разсъдъка, т.е. на една функция на архетипичната памет или мозъка, който е „даден“, тъй като е наследен. С това искаме да изтъкнем, че интерпретацията на обозначението трябва да варира от един пасу до друг според степента на точност, която наследственият рационален критерий позволява да постигне всеки един от тях.
Коментари
Публикуване на коментар