ПСИХИЧНА СТРУКТУРА НА ЖИВОТНО-ЧОВЕКА ИЛИ ПАСУ
В момента, в който Духовете-сфера щели да бъдат оковани към пасу, преди милиони години, той бил достигнал до една определена точка във филогенетичната еволюция. Тази точка е онази, която ще представим, оставяйки настрани историята на въпросната еволюция.
В ОНЗИ МОМЕНТ от неговата история психичната структура на пасу се състояла от две добре развити сфери (емоционална и рационална) и от една трета (предсъзнание) в бавен процес на формиране. В схемата на Фигура 11 „емоционалната“ (4) и „рационалната“ (3) сфери са представени ексцентрично по отношение на „предсъзнанието“ (2) – най-слабата, но най-важна сфера от потенциална гледна точка.
Действително, сферата (2) е, ако желаете, ключът на драмата, защото еволюционният провал на пасу се коренял в почти нулевото развитие на тази сфера през милионите години на „дейността на Ману“. Ентелехията на пасу – съвършенството да се приравни към Архетипа Ману – се уповавала основно на еволюцията на „съзнателната сфера“ (тогава „предсъзнателна“), тъй като тя била НЕОБХОДИМА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПО-КЪСНОТО ОТКРИВАНЕ НА ТВОРБАТА. И от творбата – НА АВТОРА, т.е. „на нещата, на нещото и на Бог (Единния)“. По тази причина сме поставили сферата (2) на централно място във Фигура 11, макар че ще бъдат сферите (3) и (4), на които ще трябва да се обърне повече внимание.
Психичната структура на пасу се поддържала, естествено, в биологичното тяло – в определени високо диференцирани „системи“: например, емоционалната сфера била свързана с ендокринната система, а рационалната сфера – с централната нервна система, по-специално със „стария“ мозък или АРХИЕНЦЕФАЛ; „предсъзнателната“ сфера възниквала от един рудиментарен НЕОКОРТЕКС или „нов“ мозък и по онова време била само един епифеномен – една слаба фосфоресценция, която едвам загатвала за онова, което по-късно станало „съзнателна сфера“, т.е. седалище на съзнателния субект или „душата“ на пасу.
Сферите (2), (3) и (4) съставляват психичната структура в собствен смисъл. Връзката между нея и света се осъществява посредством „сетивната сфера“, която по тази причина се явява във Фигура 11 като „заобикаляща“ или включваща психичната структура вътре в себе си. Но „сетивната сфера“ се съставя също така от вътрешни сетива – за вътрешностите или ИНТЕРОЦЕПТОРИ; за движенията на тялото или ПРОПИОЦЕПТОРИ; за болка или НОЦИЦЕПТОРИ; и пр., – отделно от ЕКСТЕРОЦЕПТОРИТЕ или рецепторите на външни стимули: слух, зрение, осезание и пр. Тъй като пасу бил ЕДНО СЪЩЕСТВО-ОТКРИВАТЕЛ НА НЕЩА, неговата познавателна активност се намирала съсредоточена в сетивната сфера, чрез която той получавал сведения за света, които му позволявали да се адаптира и да се държи интелигентно в него.
В човека от нашето време – изгубеният виря – държанието се състои, грубо казано, от поведение и съзнание: поведението е външното държание и съзнанието или психичният живот – вътрешното държание; съзнанието може да направлява свободно поведението посредством една енергия, поставена на негово разположение, наречена ВОЛЯ. Но при пасу нещата не ставали така: държанието било почти изключително съсредоточено в поведението, а то се управлявало от едно безкрайно множество от фиксирани стереотипове; затова се счита, че поведението на пасу било детерминирано от една ИНСТИНКТИВНА ВОЛЯ. Въпреки това поведението не било абсолютно механично, тъй като повечето от „стереотиповете на поведение“ имали един рационален произход, макар че след като бивали произвеждани и изпитвани, те били възпроизвеждани като придобити характеристики. В схемата на Фигура 11 можем да видим областта на пораждане на „инстинктивната воля“ в сечението „инстинкти“, което се образува от взаимопресичането на емоционалната и рационалната сфери.
Инстинктивната воля бивала насочвана да изпълнява различни необходимости – съхранение, апетит, възпроизвеждане и пр., А СЪЩО И към стадната асоциация: в този „стаден инстинкт“ повече отколкото в коя да е друга дейност се забелязва най-добре „човешката“ природа на пасу. Всяко общество се основава на комуникацията между неговите членове: висшата цел на обществото на пасу била общинното съобщаване на откриването на нещата или с други думи – трансформирането на индивидуалното откритие в колективно познание. Това ще рече, че Планът на Демиурга за пасу бил във висша степен КУЛТУРЕН. И така може да се разбере, че еволюционният провал на пасу се проявявал външно в културната оскъдица, постигната от неговите общества. Затова Хиперборейската Мъдрост твърди, че Духовете били пленени и оковани към пасу, „ЗАЩОТО БИЛИ НУЖНИ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА КУЛТУРА“. Но „културата“, разбирана по този начин, е нещо много различно от „съвкупността на човешката дейност“. По-нататък ще имаме възможност да задълбочим това понятие.
Коментари
Публикуване на коментар