ПРЕОБРЪЩАНЕТО НА ДУХА ПРИЧИНЯВА АБСОЛЮТНАТА ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ
Ако сме могли да си представим преобръщането на мехура, ще можем да направим още една стъпка и да предположим, че нещо подобно се е случило на Духа-сфера. Естествено, в Духа не е съществувала струна, която да може да се дърпа. Но НАИСТИНА Е СЪЩЕСТВУВАЛА ЕДНА ВЪТРЕШНА ТОЧКА, КОЯТО Е „ГЛЕДАЛА“ НАВЪН, т.е. ЕДНА ТОЧКА, КОЯТО Е ОБЕДИНЯВАЛА УСЛОВИЯТА НА “К“ И „Н“ ЕДНОВРЕМЕННО. Тази точка позволила на Сиддхите-Предатели да осъществят едно преобръщане в Духовете-сфери, подобно на това, което си представихме в каучуковия мехур.
Нека извлечем сега някои заключения. Да разгледаме Духа-сфера преди преобръщането; следва да се уговорим, че когато ВСИЧКИТЕ (ОСВЕН ЕДНА) безкрайни точки на вътрешната повърхност „гледат“ към центъра, това състояние представлява НОРМАЛНОСТТА на Духа-сфера. Казахме, че се касае за „гностически точки“: това не означава, че Мъдростта на Хиперборейските Духове е фрагментирана или разпиляна в точкови единици; понятието за „гностически точки“ е алегорично, присъщо на Духовете-сфери и неотделимо от геометричното понятие за „повърхност“, което употребяваме.
„Нормалността“ се състои тогава в това, че всичките гностически точки, освен една, гледат към центъра на сферата, където сияе абсолютният Аз – синтезът на Духа-сфера; центърът е, строго казано, „КАРДИНАЛНАТА ТОЧКА“ НА ВЪТРЕШНАТА ПОВЪРХНОСТ. Но да се говори за „кардинална точка“ означава да се намеква за една ОРИЕНТАЦИЯ; ще рече: КАРДИНАЛНАТА ТОЧКА ПРЕДСТАВЛЯВА „ИЗТОКА“ НА ВЪТРЕШНИЯ ГНОСИС – МЯСТОТО, КЪМ КОЕТО СЕ ОТПРАВЯТ ВСИЧКИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ, ВСИЧКИТЕ КУРСОВЕ, ВСИЧКИТЕ ПОСОКИ. Само една точка е дезориентирана и тя е такава поради Любов-Без-Смърт – поради тази необходимост от Нея, която предхожда Източника и затова е неразбираема.
От друга страна Духът, когато навлиза ПРЕЗ ИЗТОЧНИКА във Вселената на Единния, той прави това в качеството на „враг“; затова се адаптира във формата на Дух-сфера и демонстрира така своята СЪЩНОСТНА ВРАЖДЕБНОСТ.
Разпознаваме, прочее, ДВЕ НОРМАЛНОСТИ в Духа-сфера: ВЪТРЕШНАТА НОРМАЛНОСТ ИЛИ ОРИЕНТАЦИЯ и ВЪНШНАТА НОРМАЛНОСТ ИЛИ ВРАЖДЕБНОСТ.
„Предателството“ на Сиддхите-Предатели е било една операция, извършена върху външната точка на Духа-сфера. Можем да предполагаме, САМО ДА ПРЕДПОЛАГАМЕ, че ефектът на тази операция е причинил у Духа-сфера вярването, че сферата на Тя се е намирала точно пред външната точка. Но каквато и да е била измамата или вярването на Духа-сфера, истината е, че МИГНОВЕНО неговото същество се преобърнало по начин, подобен на онова, което стана с мехура от Фигура 1. Защо Духът-сфера е реагирал по такъв начин? Какво е подтикнало съзнанието му да се дезориентира от абсолютния Аз, да ПРЕМИНЕ през външната точка и да се изложи на предопределеленостите на космическия порядък? Можем само да рискуваме, предлагайки една друга хипотеза: Духът-сфера е действувал правилно, НО НЕУМЕСТНО. Тоест, неговата реакция несъмнено е била уместна ТАМ, В НЕПОЗНАВАЕМИЯ СВЯТ НА ИЗТОЧНИКА; извършена неблагоразумно тук, във Вселената на материята и енергията, на Съзнанието-Време на Демиурга, на архетипичната потенция, тя довела Духа-сфера до печален край. Поражението било осъществено, така, ЗА ЕДИН МИГ, БЕЗ БОРБА И БЕЗ ЗАЩИТА (борбите и защитата щели да дойдат по-късно).
Така Духът-сфера преминал МИГНОВЕНО ОТ „БИТИЕ“ КЪМ „НЕ-ЗНАНИЕ“, ОТ АБСОЛЮТНАТА ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ АБСОЛЮТНАТА ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ ИЛИ ОБЪРКВАНЕ.
Коментари
Публикуване на коментар