МОДЕЛЪТ НА СФЕРАТА
И тъй, да разгледаме една КУХА СФЕРА от еднородна субстанция. Касае се, от топологична гледна точка, за една ДВУСТРАННА ПОВЪРХНОСТ: едната страна я съставлява вътрешната сферична повърхност, а другата – външната повърхност. Да предположим сега, че тази куха сфера представлява един вечен Дух ПРЕДИ падението. Всяка една от безкрайните точки на ВЪТРЕШНАТА повърхност е едно ядро на абсолютен гносис, КОЕТО ГЛЕДА КЪМ ЦЕНТЪРА. В центъра – в една точка, разположена във вътрешното кухо пространство, – се срещат всичките ПОГЛЕДИ на гностическите точки и там се осъществява един тотален синтез на Мъдростта. Може да се каже, че в центъра на духовната сфера съществува един абсолютен Аз, който ЗНАЕ за всяка точка от своето същество именно защото той е синтезът на всичките тези точки. Как ДЕЙСТВУВА едно такова същество? Свивайки или разширявайки своя обем и прилагайки своята абсолютна Воля във вътрешното пространство. Ако абсолютният Аз поиска, той може да свие повърхността докато тя почти се слее с централната точка; или може да я разшири и да създаде толкова вътрешно пространство, колкото е това на една цяла вселена; и ако го желае, той също така може ДА ОРГАНИЗИРА ВЪПРОСНОТО ВЪТРЕШНО ПРОСТРАНСТВО и да се превърне в Пантократор, както едно време направил Абраксас. Но Духът не е Демиург, той НЯМА ИНТЕРЕС ДА ОСТАВА В СВЕТА НА МАТЕРИЯТА И ЕНЕРГИЯТА; той произлиза от Непознаваемото и там трябва да се завърне. Как е дошъл той в този безумен свят? Съпровождайки расата; следвайки Водачите; от Любов-Без-Смърт към Нея, навярно.
Но какъвто и да е бил мотивът, истината е, че Духът-сфера се е намирал тогава тук. Но той НЕ Е БИЛ ТАКЪВ – подобен на мехур – преди да „навлезе“ във вселената на Единния: това е ВРАЖДЕБНАТА форма, с която неговата природа се е адаптирала към безумието на този организиран хаос. Същностната враждебност на Духа към материалния порядък на Демиурга се проявила в това „затваряне“, с което абсолютният Аз се „оградил“ сферично. В центъра на сферата сияел пламъкът на абсолютния Аз, който бивал съзерцаван от всичките точки на самия себе си; навсякъде извън сферата царувал организираният хаос – безумието на Абраксас. Натам, прочее, НЕ ГЛЕДАЛ вечният Дух и това НЕ-ГЛЕДАНЕ представлявало неговата враждебност.
Е, това последното, не е съвсем вярно, тъй като ПРЕЗ ЕДНА ТОЧКА поне Духът наблюдавал външния свят. Да, една точка – една-единствена точка от цялата външна сферична повърхност, ПРЕЗ КОЯТО ТОЙ СЪЗЕРЦАВАЛ СФЕРАТА НА ТЯ. Да. И тази единствена точка – защо да се съмняваме? – се оказала „слабата точка“, източника на падението.
Сега внимание: няма да кажем „защо“ се е случило, нито „как“ се е случило – безполезно ще е да се опитваме да обясним Мистерията на Любовта-Без-Смърт с една толкова проста алегория. Ще дадем вместо това едно описание на това, „какво“ се е случило с Духа-сфера. В това „какво“ ще бъде символизирана идеята за падението на вечния Дух, която ще ни позволи да разберем най-сетне оковаването към материята или още по-точно – двойната природа на виря.
На Фигура 1 е изобразен един мехур, направен от някакъв много еластичен материал, например каучук. В точката К, РАЗПОЛОЖЕНА ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА, е твърдо споена една струна, която преминава един диаметър (КН) и излиза навън през антипода, т.е. през точковия пробив Н. Струната има накрая си една халка Е, за която е възможно да се закачва и дърпа.
Предполагайки, че мехурът се задържа през цялото време на мястото му, какво мислим, че ще се получи, когато се дърпа навън от халката Е? Несъмнено, В НАЧАЛОТО ще се произведе една деформация – за момент ще се изгуби сферичната форма; точката К ще се „приближи“ до пробива Н и каучуковият мехур ще се „нагъне отзад“. Но АКО СЕ ДЪРПА ДОСТАТЪЧНО, скоро ще се види, ЧЕ ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ИЗЛИЗА НАВЪН.
Теоретично, ако продължаваме да дърпаме, ще направим така, че ЦЯЛАТА ВЪТРЕШНА ПОВЪРХНОСТ ЩЕ ЗАЕМЕ МЯСТОТО НА ВЪНШНАТА ПОВЪРХНОСТ и, съответно, ВЪНШНАТА ПОВЪРХНОСТ ЩЕ СЕ ПРЕНЕСЕ ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА МЕХУРА. Накрая ще получим отново сферичната форма, НО ПРЕОБЪРНАТА: повърхността, която преди е била отвътре, сега е отвън.
Необходимо е да направим усилие и да си представим напълно този процес. За това най-добре ще е да се фиксират първоначални хроматични условия, например МЕХУРЪТ ДА БЪДЕ ЧЕРВЕН ОТВЪН И ЗЕЛЕН ОТВЪТРЕ. По този начин ще бъде възможно да си представим как вътрешната ЗЕЛЕНА кожа излиза през отвора Н и как накрая целият червен цвят е преминал вътре, докато външната повърхност ще е станала напълно зелена.
Коментари
Публикуване на коментар