ЛЪЖЛИВАТА „НИЩОЖНОСТ“ НА ЧОВЕКА ПРЕД ВСЕЛЕНАТА
Тук ще посочим един културен предразсъдък, твърдо установен в нашата епоха, чиято формулировка има пълната привидност да се основава на „науката“, но която всъщност почива върху наивния реализъм, рационализма и страха. Имаме предвид възражението, което обикновено се повдига срещу всякакъв опит да бъдат свързани телеологично човекът и Вселената, че „Вселената е прекалено голяма“ спрямо „нищожността на човека“; един човек, сведен до земното си обкръжение, т.е. до една планета между няколкото такива от слънчевата система; една слънчева система между милионите такива, които образуват галактиката „Млечен път“; една галактика между милиардите такива, които изпълват Вселената; една неизмерима Вселена, която се разширява и може би се уравновесява спрямо други Вселени от антиматерия. Пред една подобна теоретична макровизия простият човек се спира смутен и впоследствие възприема класическите пози на някой, който се намира под въздейстивето на един мит: смирение, покорство, отдаденост, примирение и пр. Най-разпространената форма на този мит е противопоставянето на „огромната Вселена пред човешката незначителност“; един мит, за чиято актуализация са спомогнали телескопът на Галилео, радиотелескопите, ракетите, изкуствените спътници, компютъризираните физико-математически модели на звездите и т.н., но който не престава да бъде мит, предвид че човекът – 99,9% от човечеството – не се намира в ден днешен по отношение на Вселената в една много по-различна ситуация от тази на обитателя на Рим, Гърция, Египет или древна Вавилония. Реалността на човека, днес повече от всякога, е вписана в структурата на слънчевата система и най-вече на Земята, от която – добре ще е да се припомни – НИКОЙ НЕ ИЗЛИЗА, НИТО ВЛИЗА, ОСВЕН КОГАТО УМИРА ИЛИ СЕ РАЖДА (с изключението, разбира се, на неколцина астронавти-зомби). Това е конкретната реалност на хиляди милиони човеци, а всичко останало е научна теория, изработена от градските елити – от същества, откъснати от природата, които плуват в морето на номинализма, в един свят на професионални жаргони и празни знаци. Обичайният гносеологически далтонизъм на западния „учен“ в случая на космическата оценка е просто късогледство, въпреки разширяването на сетивния спектър, предположено от „инструментацията“, защото НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗНАЕ ОТВЪН – НИЩО, КОЕТО НЕ Е БИЛО ПРЕДИ ТОВА ПОЗНАТО ОТВЪТРЕ. Още ЕСТЕСТВЕНАТА сетивна информация на човека е недостатъчна и погрешна за обхващането на едно явление: но ДА СЕ ВМЪКВА между непознатото явление и сетивата едно познато явление, каквото е един „инструмент“, и да се претендира, че от тази тройна импликация може да се придобие истинско познание, е чиста глупост. Това, което се придобива, са „научни теории“, т.е. един вид отрова, чиято токсичност се увеличава право пропорционално на структурната сложност на фактическия обект, който се опитва да обясни. Разбира се, когато обектът на теорията е „Вселената“, „размерът“ на теорията и нейната токсичност са извънредно „огромни“ – „като един Бог“. И нека не се казва, че преувеличаваме: нека човек отиде в една спокойна долина или едно село, или дори предградията на някой съвременен град, т.е. в местата, където обитават мнозинството от хората на света, които никога не са виждали, нито ще видят в небето друго нещо, освен блестящи точки, и нека чуе тези хора да говорят за пръстените на Сатурн или за черните дупки, нека ги послуша как казват, че „Вселената се разширява“ и ДА ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТОВА Е ИСТИНА, ЧЕ ТЕ ГО ЗНАЯТ, ЗАЩОТО Е „НАУЧНО“ И ЗАЩОТО „ЦЕЛИЯТ СВЯТ ГО ЗНАЕ“; нека изслуша тези неща с търпение и сетне се заеме на наблюдава МРЪСОТИЯТА, МИЗЕРИЯТА, ГЛАДА, ПОРОКА или коя да е друга напаст от онези, които го заобикалят и заливат тези хора, но които те НЕ ВИЖДАТ, МАКАР И ДА ВЯРВАТ, ЧЕ ЗНАЯТ КАКВО Е ЧЕРНА ДУПКА, и нека размисли сетне дали тези добри хора не са били опиянени от една културна отрова, дали в ума им не са били инжектирани вредни и парализиращи елементи.
Единствено в една мрачна историческа рамка като Кали Юга и под покваряващия импулс на Синархията би могъл да се породи един подобен нихилистичен човешки тип, който намира сигурност в понятия, толкова невероятни, колкото и абсурдни, чието съдържание се отнася до реалности, необичайно отдалечени от неговия всекидневен живот, който той отрича със своята поза и от който несъмнено се опитва да избяга.
Затова този, който предполага, че Вселената е една прекалено „огромна“ конструкция, в която човекът не може да притежава никаква важност, е длъжен предварително да се пречисти от отровата, защото в противен случай не ще може да разбере това, което излагаме тук. Хиперборейската Мъдрост уверява – обратно на всяко противоположно културно твърдение, – че Демиургът е създал Вселената с антропоцентричен критерий и че човекът – не само земният, но и всякакъв вид животно-човек – е фундаменнтален, защото той придава „смисъл“ на творението. След като направихме това предупреждение, сега ще обясним това предназначение, което трябва да изпълни животно-човекът или пасу във Вселената.
Коментари
Публикуване на коментар