СХЕМА НА ВСЕЛЕНАТА НА ЕДИННИЯ

    В тази Първа Част предлагаме да обясним защо „генетичният код“ по-специално позволява оковаването на Духа в пасу. Но тъй като, за да се разбере това е необходимо да се изучи предварително психичната природа на пасу, стигаме така до една от целите, които си бяхме поставили в началото. Сега ще разгледаме примитивната психична конституция на пасу, но ще го направим във връзка с архетипичния порядък, на който той е придатък. Става необходимо, прочее, да определим отправната рамка на въпросния „архетипичен порядък“ и това не би могло да се направи по-добре, освен описвайки СЪС СЪЩАТА АНАЛОГИЧНА СИСТЕМА, УПОТРЕБЯВАНА ДОТУК, основната структура на Вселената на Единния, т.е. на „света“, който Духовете намерили като преминали през източника. На Фигура 9 може да се види аналогичната схема на тази структура.

    Централната област „материален план“ представлява конкретната част на Космическия План; може да се каже, че „натам“ се насочва посоката на еволюцията. „Материята“ на този план е онази, способна да изпълни „всяка възможна форма“ по такъв начин, че в съвкупността на нещата трябва да фигурират в единия край най-грубата материя на твърдите тела, а в другия най-тънките форми на психичната енергия, преминавайки през всичките междинни плътности, включително етерните или девически планове на елементалния живот. Така трябва да се разбира, че центърът или централната част на въпросната област е зоната на най-голяма плътност на материята, която става все по-лека в посока към ограничаващата периферия. Тази периферия, обозначена на схемата като „архетипичен план“, съответствува на онова, което назовахме няколко пъти УНИВЕРСАЛНО КОЛЕКТИВНО НЕСЪЗНАВАНО, но което в Индия и Тибет, в Науката за Великото Дихание, обикновено се нарича ПАРАБРАХМИЧЕН АКАША, и което се счита, че е склад на идеите или Архетиповете на Божествения Ум. Действително, ПРЕЗ архетипичния план се проявява Волята на Демиурга, т.е. протича трансцендентното време, което е Неговото Съзнание; или както биха казали в Индия, „Диханието на Парабрахман задвижва проявлението на потенциалните форми от Акаша“. Течението на Времето ОТ архетипичния план КЪМ материята е оформящият и упорядъчаващ акт, чрез който съществува всяко нещо и чрез който всяко нещо се стреми към някакво ентелехиално съвършенство. Така „материалният план“ е един свят на кипящ динамизъм, в който няма място за покоя, освен в относителен смисъл: „спрял“ ПО ОТНОШЕНИЕ на нещо подвижно. Такъв един свят е чисто феноменален, подчинен на времеви процеси, било прекъснати или непрекъснати, които надхвърлят във всички случаи човешката способност за схващане, основана на едно тройно разделение на времето: минало, настояще и бъдеще. Схващането на едно явление в „настоящия“ момент на познаването предполага, че то е било уловено в една фаза на своя процес, че е доловена само една бегла привидност, възприет е един образ от една възможна последователност и е познат в крайна сметка само един аспект на неговата истина. Един такъв свят тогава, пред човешката сетивна неспособност за схващането на явлението в неговия процес, ИЗГЛЕЖДА СЯКАШ Е БИЛ СПЕЦИАЛНО ПРОЕКТИРАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ИЛЮЗИИ И НЕПРЕОДОЛИМИ ПРИВИДНОСТИ.

    Архетипичният план, както показва аналогичната схема, е онази част на Демиурга, която граничи с материалния план от всички страни, съдържа го и детерминира неговите явления. Ако се разгледа, както е обичайно, един троен състав на Демиурга – Мощ, Красота и Мъдрост¹, – може да се твърди, че аспектът „Мъдрост“ съответствува пряко на „архетипичния план“, където съществуват „Божествените Планове“, т.е. универсалните Архетипове и Ману; че „Мощта“ се упражнява от „Диханието“ или трансцендентното течение на Неговото Съзнание-Време върху материалния план; и че аспектът „Красота“ се състои в потенциалната цялостност на всичките архетипични ентелехии.

    Но както казахме, Демиургът „също е Дух“. И то един „безкраен“ Дух – качество, което се представя на Фигура 9 от външната периферия „негативна или потенциална безкрайност“. Потенциалният или негативен характер на демиургичната безкрайност произлиза от това, че тя е напълно чужда на материалния план: безкрайността в действителност не може да проникне в една архетипично детерминирана и еволюционно ориентирана към ентелехиални крайни цели структура. Въпреки това безкрайността винаги присъствува в природата на Демиурга и той си запазва, така да се каже, възможността да прилага своята потенциалност, ако се окаже необходимо или го счита за угодно. Но важното тук е, че извън тази външна спрямо материалния план потенциална безкрайност, НЕ СЪЩЕСТВУВА АРХЕТИП НА БЕЗКРАЙНОСТТА В АРХЕТИПИЧНИЯ ПЛАН; това е очевидно: ако го имаше, тогава безкрайността щеше да се намесва, разстройвайки в действителност развитието на всички процеси, т.е. НЯМАШЕ ДА СЕ ЯВЯВА „ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА“, тъй като безкрайността щеше да разлага всяко реално движение на безкрайни части. Бидейки така, как тогава човекът е стигнал до притежаването на идея и понятие за безкрайността, след като е ясно, че тя е едно ОТРЕЧЕНО знание и същевременно забранено за всеки разсъдък, основаващ се на архетипичния и феноменален порядък на материалния план? Явно е, че такова понятие трябва да има един не-рационален и, разбира се, не-математически произход. Но по-нататък ще видим отговора на този капитален въпрос. А сега ще отговорим на един предишен въпрос относно психичната структура на пасу, тъй като вече описахме отправната рамка на „архетипичния порядък“ или „материалния план“, в който той се развива.

    Било е заявявано до втръсване, че „човекът е синтезът на творението“: една върховна аналогия на космическата цялост; един микрокосмос, който възпроизвежда макрокосмоса и т.н. Също така е казвано, че този синтез никога не е завършен поради едновременната еволюция,в която се развиват както човекът, така и вселената – както микрокосмосът, така и макрокосмосът. Но въпреки тази липса на завършеност, характерна за човека, всички се съгласяват в посочването, че неговото присъствие на Земята показва кулминацията на един филогенетичен еволюционен процес, който започва от най-древните и примитивни форми на живот. Хиперборейската Мъдрост обаче, потвърждавайки в това отношение различните езотерични традиции, отива по-далеч, уверявайки, че еволюционният процес, който довежда до човека, не се е развивал само в животинското царство, но че включва растителното и минералното „царства“, и дори други области извън Земята. В архетипичния план съществуват човешки монади, които, подтикнати да се проявяват в материята от Диханието на Демиурга, проектират своята същност в по-низшите планове или „небеса“, от които е съставен материалният план; тази актуализация на монадичната потенция, която „низхожда“ до областите с различна материална плътност, произвежда „одушевяването“ на безкрайно много други архетипични форми, които тя последователно асимилира и синтетизира, докато кулминира в животинското царство и в човека.

    „Човекът“, който разглеждаме тук, е животно-човекът или пасу. Явно е, от вече изложените основания, че съществува едно много пряко отношение, една причинна връзка МЕЖДУ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА СВЕТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ПАСУ, т.е. между съдбата на света и съдбата на животно-човека: архетипичният синтез, в който се състои човекът, не е едно просто възпроизвеждане на макрокосмоса, едно копие без смисъл; напротив – ЦЕЛИЯТ СМИСЪЛ НА КОСМОСА ПОЧИВА В ЧОВЕКА; всичко, което го има в света, Е чрез човека.

    В следващите раздели ще говорим за „макрокосмическата цел на предназначението“ – „полагането на смисъл в нещата“ и с това „произвеждането на култура“ – без никакво пояснение. В раздела „Функциониране на съзнателната сфера“ ще се изучи подробно „микрокосмическата цел“ – „конструирането на съзнателната сфера“.

    „Предназначението“ на света е да служи за рамка на развитието на човека – неговия синтез; „предназначението“ на човека е „ДА ПОЛАГА смисъл“ в света – неговата матрица. Такъв е мотивът на Демиурга. Пред това е обичайно да се пита: Каква цел преследва тази мотивация, какво скрито намерение подлежи в решението да се създаде Вселената и вътре в нея – човека? Отговорът, макар и да предизвиква учудване, е ни повече, ни по-малко вече обявеното предназначение: „полагането на смисъл“ в света. Естествено, ако целта на мотивацията е САМО тази, ще трябва да се поясни, да се хвърли повече светлина върху този въпрос. Това е, което ще направим, след следващата забележка.

-----------------

1Алис Бейли и други теософи обикновено съпоставят юдео-християнското деление на Демиурга Йехова-Сатана „Отец, Син и Свети Дух“ с Воля-Мощ, Любов-Мъдрост и Активен Интелект. Следва да се добави, че този „Свети Дух“ не съответствува на харизматичния Параклит, който се определя във Втора Част.

Към следващата глава =>

Към съдържанието =>