ФРАГМЕНТ ОТ РАЗКАЗА НА КУРТ ФОН ЗЮБЕРМАН
В нашия роман за външна публикация “Странното приключение на д-р Артуро Сигнагел“ се намеква за Мистерията на духовното оковаване в една глава, която ще е уместно да припомним тук. Във въпросната книга на това място младият Курт фон Зюберман посещава със своя баща – приятел от детинство на Рудолф Хес – едно празненство в Канцлерството на Третия Райх. Там той е представен на Фюрера, който сетне прави някои изненадващи разкрития. Пълният препис на въпросната глава се дава по-долу:
VIII. – Церемонията по случай завършването на обучението се осъществяваше заедно с други училища в един голям фестивал с многолюдни шествия на Хитлерианската Младеж, които завършваха на Берлинския Стадион. Там ръководният елит на Третия Райх, оглавен от Фюрера, осъществяваше един пряк контакт с младежта посредством речи и беседи.
Татко, дошъл от Египет специално, за да присъствува на дипломирането, беше поканен от Рудолф Хес да посети едно празненство, което щеше да се дава онази вечер в Канцлерството. Това, според мен, щеше да бъде очакваната възможност да си изясня много от неизвестните.
В 10 часа вечерта точно ние се изкачихме по мраморните стълби на Вилхелмщрасе 77. Татко, елегантно облечен в сако, и аз в униформата на Хитлерюнген, не се отличавахме сред многобройното събрание, което вече изпълваше големия Салон на Орела, образувайки шумни групички от гласове и усмивки. Пресякохме салона в посока на гигантското огнище от дялан мрамор, търсейки Рудолф Хес, докато над главите ни един полюлей с гигантски размери разливаше потоци светлина, нежно омекотена от хиляди късчета кристал от Бакара. Никога не бях виждал толкова много видни и важни хора наведнъж. Там бяха всичките водачи на Новата Германия: д-р Гьобелс, маршал Гьоринг, райхсфюрерът Химлер, Юлиус Страйчер,... В един отдалечен ъгъл различихме една група, съставена от Розенберг, Рудолф Хес и Адолф Хитлер. Татко, боейки се да не прекъсне един поверителен разговор, ми посочи да изчакаме на няколко крачки разстояние, докато изпием по една чаша шампанско, което учтиви келнери ни бяха предложили.
Не след дълго Рудолф Хес ни забеляза и след като размени няколко думи с Фюрера се приближи, усмихвайки се.
– Как сте, Райнхолд, Курт? – каза той. – Елате да ви представя на Фюрера.
Това беше първият път, когато виждах Адолф Хитлер отблизо – рядка чест за един чуждестранен студент – и макар че идвах подготвен, знаейки, че Фюрерът ще бъде на празненството, не беше ми минавало през ум, че ще бъдем представени.
– Адолф – барон Райнхолд фон Зюберман, – каза Рудолф.
Фюрерът поздрави татко, протягайки му прочувствено ръка, но без да произнесе дума.
– Mein Patekind Kurt von Sübermann – продължи Рудолф – блестящ дипломант от NAPOLA, пилот и войник-полиглот, бъдещ OSTENFÜHRER от WAFFEN SS.
Не можах да не се изчервя от ласкателното предтавяне на Taufpate Хес.
Фюрерът протегна ръка, докато ме приковаваше с хладен поглед в очите. Почувствувах как един електрически ток протича по гръбначния ми стълб, докато един вид стомашна празнота почти виеше на нивото на пъпа. Беше едно мигновено усещане, но с ужасяващ ефект.
Онзи поглед и контактът с ръката на Фюрера бяха подействували като един киселинен агент в чаша мляко, разлагайки и разтваряйки моето душевно състояние. Беше един миг – повтарям – само един миг, в който се почувствувах изучаван отвътре.
След като се успокоих, забелязах с изненада, че – нещо необичайно за него – една загадъчна усмивка се изписваше по лицето на Фюрера.
– От Египет, а? – каза Хитлер. – Обожавам Египет: чудна земя, която е очаровала Наполеон и е родила един неоценим другар като Рудолф.
Розенберг, който в този момент вече беше представен, наблюдаваше сцената с развеселено изражение.
– Като Ви гледам, младежо Курт, – продължи Хитлер, – се убеждавам, че това с Рудолф не е случайност. Египет действително е един „Център на Духовна Сила“; загадката на Сфинкса все още е валидна. Вие сте доказателството, – хвана ни той, Рудолф Хес и мен, с по една ръка всекиго, – че един Висш Орден направлява съдбата на Германия. Двама египетски германци, които са вдъхвали гностическите еманации на Александрия и Кайро, доведени дотук от Висшите Неизвестни, за да поставят голямата си духовна способност в служба на Национал-социалистическата кауза. Като ви гледам, – продължи да говори Фюрерът, – разбирам Сакралното, което е задачата, която сме поели върху нашите плещи, основавайки хилядолетния Райх. Нашата кауза не е просто най-добрият идеал, за който може да живее и умре един германец – тя е също така каузата на свободата на човечеството, на борбата за спасяването на света от тъмните сили, на последната битка срещу Elementalwesen (демоничните стихийни същества)...
Розенберг и татко кимаха с глава на всяко заявление на Фюрера, който продължаваше да ръси мистични понятия, без да позволява никой да прекъсне неговия монолог. Разсеях се, мислейки за странната мощ, която бях почувствувал когато поздравявах Фюрера. Една могъща Сила се излъчваше от Хитлер, не знаех дали по воля или спонтанно, и се питах дали не беше придобил тази харизма посредством някаква тайна техника, някакво окултно познание, до което малцина привилегировани имат достъп.
– ... и тъй, кажете ми, младежо Курт, кои са в крайна сметка враговете на Германия? Срещу кого се борим? – питаше Хитлер, обръщайки се към мен.
Реагирах пред неочаквания въпрос с отчаянието, че съм пропуснал една част от разговора. Три двойки очи – на Розенберг, Хес и татко – бяха се втренчили в мен, очаквайки отговора. Но това, което бях успял да чуя, беше достатъчно за мен, затова отговорът избликна сам от дълбината на несъзнаването.
– Врагът е само един, – заявих категорично, – това е ЯХВЕ-САТАНА.
Отговорих интуитивно и така твърдо, че не оставаше място за поправки. Погледнах татко, който внезапно пребледня, после другите, и видях изненадата, изписана по всички лица.
– Много добре, младежо Курт, много добре, – казваше Хитлер с изражение на интензивна радост. – Вие дадохте най-добрия отговор. Бихте могли да идентифицирате като наши най-страшни врагове юдео-масонството, юдео-марксизмът, ционизмът, и пр., но тези имена представляват само различни аспекти на една и съща реалност – различните лица на един и същ жесток враг: ЯХВЕ-САТАНА, Демиургът на този свят. Само един Посветен или един просветлен като Вас или Рудолф би могъл да даде един толкова точен отговор. Нали, Алфред?
Розенберг се усмихваше доволен.
– Поздравявам ви, младежо фон Зюберман, – каза Алфред Розенберг. – Вие сте човек с ясни понятия.
Разбира се, аз бях напълно изумен от това, което се бе случило. Внезапно, при срещата с тези изтъкнати личности, откривах, че притежавам нещо като „вътрешен Глас“ – един тайнствен орган, който ми позволяваше „да чувам“ отговорите на конкретно формулирани въпроси. И тези отговори биваха верни! Никога не бях изпитвал нещо такова и можех само да припиша това внезапно просветление на присъствието на Фюрера. Той, със своя странен магнетизъм, беше „пробудил“ моя „вътрешния слух“.
Адолф Хитлер отново взе думата:
– Хората, които не са проникнали в ОКУЛТНАТА ФИЛОСОФИЯ на национал-социализма, са склонни да допускат груби грешки в преценката, когато съдят за множество от нашите твърдения, вярвайки че виждат в тях една глупава повърхностност, докато като цяло се касае за синтетични идеи – СЛОГАНИ – извлечени от дълбоки системи на мисълта. Например, пред заявлението на младежа Курт, че „врагът е Йехова-Сатана“, което е една синтетична идея с дълбоко философско съдържание, мнозина невежи умове ще се видят изкушени да предположат, че това понятие се извлича от един груб антисемитизъм. Ще се повдигнат елементарни аргументи като тези: „Йехова“ е богът на Израил, един расов Бог – един между стотиците етнически Богове; ще бъде преувеличено тогава да го вземаме за единствения Бог или Демиурга (едно действително антисемитско възражение). И друго: Йехова е Богът на Израил, но поради своя монотеистичен характер, той е единственият Бог – защо тогава той е идентифициран с Демиурга? Дали не е поради някакво еретично вярване от ГНОСТИЧЕСКИ тип? (въпроси на онези, които вярват, че да бъдат „християни“ предполага почитането на Йехова и че отхвърлянето му означава една „анти-християнска ерес“). Друг банален аргумент е следният: ако ще отхвърляме Демиурга, считайки неговото материално творение за същностно „зло“, защо да го идентифицираме само с еврейския Йехова, когато има стотици алтернативни обозначения в етнологичната митология и в религиозните пантеони на всички народи на земята? (въпрос, който са склонни да задават онези, които не познават напълно какво означава Израил в Историята на Запада и каква е тайната на еврейската расова динамика).
Възражения като предходните ще повдигнат нашите критици като чуят да се говори за Йехова-Сатана като „врагът, срещу когото се борим“ и, разбира се, ще ги изненада думата „Сатана“, прибавена към Йехова – въпрос, който несъмнено ще ги доведе до иронични заключения.
Е, добре: тези аргументи почиват върху едно общо обстоятелство – невежеството на онези, които ги формулират! Разбира се, че ние ЗНАЕМ, че Демиургът е получил други имена в протежение на Историята. Но ако сме избрали между тях това на Йехова, това е защото се касае за ПОСЛЕДНОТО ИМЕ, с което Той се е самоназовал. И с въпросното име го обозначава все още неговият „избран народ“ Израил, който не е нищо друго, а едно психично поделение на самия Йехова-Сатана.
Тези думи на Фюрера ме изненадаха живо със своите метафизични загатвания. Евреите не преставляват една раса като останалите, съставена от ИНДИВИДИ?... Това бе една смущаваща теория, която чувах за пръв път.
– Изненадвате ли се, младежо Курт? – запита Фюрерът, който несъмнено бе усетил незабавно моето смущение. Но не ми остави време да отвърна и продължи своето обяснение:
– Но още нищо не сте чули: Израил е една „чакра“ на Земята, т.е. едно КОЛЕКТИВНО психично проявление на Демиурга Йехова и затова ние твърдим, че евреинът НЕ СЪЩЕСТВУВА като индивид; че той не е човек като останалите, от които се състои човешкият род.
Но проявлението на Йехова в една избрана раса е едно събитие, повече или по-малко скорошно – от преди няколко хиляди години, докато УРЕЖДАНЕТО НА МАТЕРИЯТА или „сътворението“ датира от милиони години по-рано. Затова именно – поради „новостта“, която представлява името „Йехова“ в сравнение с другите имена на Демиурга, които са употребявали по-древни и по-важни в културно отношение народи в Историята, и поради геологическата древност на Вселената – изглежда ПРЕКОМЕРНО да се обозначава с името „Йехова“ един космически Бог. Но става на дума само за една привидност. Тук трябва да си представим един Първоначален Демиург, когото бихме могли да назовем за удобство ЕДИННИЯ, тъй както са правили стоиците. Този е, който подрежда хаоса и се разсейва пантеистично в цялата Вселена (Той е също така индуският Брахма или арабският Аллах и пр., вземайки тези названия в тяхното екзотерично религиозно значение).
Но Космическият План – трябва да наричаме по някакъв начин ИДЕЯТА НА МАТЕРИАЛНАТА ВСЕЛЕНА – почива в СЪНЯ на Демиурга: едно състояние на покой, което при все това динамизира космоса като Бога-„неподвижен двигател“ на Аристотел в този Велик Ден на Проявление, който се нарича също така велика манвантара. Но за да „функционира“ всичко, без да изисква намесата на Единния, „който СЪНУВА, докато всичко живее в НЕГО“, е необходимо да се разполага с една „автоматична система за коригиране“. Тази е ролята, която изпълняват така наречените КОСМИЧЕСКИ ЙЕРАРХИИ – мириадите „съзнателни същности“, ЕМАНИРАНИ от Единния, за да поддържат импулса, даден на Вселената и да осъществяват Неговия План. Първият етап на „еманацията“ са МОНАДИТЕ – архетипични атоми, които съставляват основата на цялата космическа структура и изпълняват ролята на МАТРИЦА на Плана на Единния.
Тези „съзнателни същности“ – ангели, дева, слънчеви логоси, галактически логоси, планетарни духове и пр. – НЕ СА ИНДИВИДУАЛНИ СЪЩЕСТВА, а съставят част от самия Единен и притежават чисто ПРИВИДНО СЪЩЕСТВУВАНЕ, дължащо се на степените на свобода, с която са надарени по време на манвантарата. Средството, използувано, за да се постигне въпросната илюзия, е крайната механичност на материалната реалност, основаваща се върху ЕВОЛЮЦИОННИТЕ ЗАКОНИ, които поддържат прогресивното движение на материята и енергията в точната последователност на Плана на Единния.
Въпросните еволюционни закони са СЪХРАНЯВАНИ от споменатите вече „съзнателни същности“ и НАСОЧВАНИ В ПОСОКАТА НА ПЛАНА. Така можем да различим например „слънчевите логоси“, т.е. „съзнателните същности“, способни да „създадат“ една слънчева система, следвайки Плана на Единния, но които в действителност са ВРЕМЕННИ ПОДЕЛЕНИЯ на Единния. Същото може да се каже за „галактическите логоси“ или „планетарните духове“, и дори за простите ангели или дева: никой от тях не съществува като такъв, макар те да „еволюират“, подчинени на универсалните закони. Важното тук е да се разбере, че целият този грандиозен спектакъл, който пресъздаваме, е ЧИСТА ИЛЮЗИЯ – една метапсихична концепция с колосални черти, измислени от Единния за свое собствено интимно съзерцание. Защото истината е, че всичко „съществуващо“ ще изчезне накрая, когато настъпи Великата Пралайа – нощта на Брахма, в която всичко се смесва отново с Него, след една чудовищна фагоцитация.
Но ние казахме, че вселената се управлява от еволюционни закони. Въпросните закони, които детерминират материалната вселена в съгласие с една истинска „небесна архитектура“, както с право казват сатанинските масони, причиняват съществуването на различните планове на пространството или „небесата“, от които е съставена реалността. Така както има няколко „небеса“ (Пет? Седем? Девет?), има „царства на природата“ (Три? Пет? Седем?) или „планети“ (Пет? Седем? Девет? Дванадесет?) или „коренни раси“ (Три? Пет? Седем?) и т.н. Тези измамни аспекти съставляват част от Плана на Единния и Демоните, натоварени с развитието на въпросния План, образуват един ТОЧЕН ЙЕРАРХИЧЕН ПОРЯДЪК, основаващ се на прочутия „закон на еволюцията“, който управлява небесата – всичките НЕБЕСА, от атомните, химическите и биологическите до космическите, – в които „еволюира“ всяка монада, следвайки архетиповете на всяко небе. Това е прословутият „закон на причината и следствието“, който се преподава от Синархията и който ведическите религии на Индия наричат Карма и Дхарма, но който е удобно да се обобщи като „закон на еволюцията“. Този закон НАПРАВЛЯВА пътя на „отиването и завръщането“ на монадата, която приема различни „тела“ в различните небеса, до които се спуска, за да „еволюира“; въпросният „път“ обикновено се представя като змията, която захапва опашката си, или „уроборос“. Разбира се, прословутата МОНАДИЧНА ИНДИВИДУАЦИЯ никога не се достига, тъй като това би означавало едно автентично разкъсване на субстанцията на Единния и преди това да се случи, цялата вселена вече ще бъде фагоцитирана в Неговия Свещен Търбух. – Тук Фюрерът се усмихна странно, докато ме наблюдаваше напрегнато. Аз се борех вътрешно между чувствата, които откривах. От една страна ме ужасяваше теорията, която чувах, вече позната, тъй като я бях изучавал в НАПОЛА, но надарена сега с едно впечатляващо чувство за реалност, когато биваше излагана стремително с неустоимото красноречие на Фюрера. А от друга страна се чувствуват поласкан от честта да получа от устните на Фюрера на Германия едно лично обяснение, ужасно дълго и любопитно неуместно на едно светско празненство в Канцеларията. Както и да бе, моята външна поза беше на почтително внимание към всяка една от неговите думи, защото не исках да се разсея отново.
– Предполагам, че вече познавате тази теософска теория, която Синархията преподава в своите масонски или розенкройцерски секти, и че би трябвало ДА СЕ ЧУВСТВУВАТЕ УЖАСЕН пред една детерминистка концепция, в която няма ПРЕДВИДЕНО място за ВЕЧНОТО индивидуално съществуване, т.е. отвъд пралаите и манвантарите. И именно този ужас, този вик на бунт, който Вие ТРЯБВА ДА УСЕЩАТЕ, избликващ от Вашата чиста кръв, представлява едно изключение от всичките правила на детерминистката механика на Единния, защото той говори за ЕДНА ДРУГА РЕАЛНОСТ, чужда на неговата материална Вселена. Как може да бъде това, ако казахме, че всичко, което съществува в космоса, е било замислено и направено от Него в съгласие с неговия План и посредством неговите космически и планетарни йерархии? Е, добре, младежо Курт, ще Ви го кажа накратко: защото една част от човечеството, към която ние принадлежим, притежава един елемент, който НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА МАТЕРИАЛНИЯ ПОРЯДЪК и който не може да бъде детерминиран от Закона на Еволюцията на Демиурга. Този елемент, който се нарича Дух или Врил, се намира присъствуващ у НЯКОИ ЧОВЕЦИ като ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ВЕЧНОСТ. Знаем за него от КРЪВНИЯ СПОМЕН, но докато не сме способни да се освободим от вървите, които ни привързват към илюзорната реалност на Демиурга и да изминем пътя на завръщането в източника, НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ реално като вечни индивиди. Ще ме попитате как така в един Затворен Порядък като този, който описахме, могат да съществуват ДУХОВНИ ЕЛЕМЕНТИ, чужди на него, и защо, ако не могат да бъдат детерминирани от законите на материята и енергията, те остават подчинени на Вселената на Единния. Това е една голяма мистерия. Но можете да разгледате като хипотеза, че поради ЕДНА ПРИЧИНА, КОЯТО НЕ ЗНАЕМ, но която можем да предположим, че е била ЕДНА ПОВЕЛЯ на едно Същество, безкрайно по-висше от Демиурга, или една неразбираема НЕБРЕЖНОСТ, или една колосална ИЗМАМА, някога в материалната Вселена са навлезли една мириада от същества, принадлежащи на една духовна раса, която наричаме ХИПЕРБОРЕЙСКА. Да предположим, че тези същества е трябвало да проникнат в слънчевата система през една „порта“, отворена на друга планета, например Венера, и че след като дошли тук, една част от техните Хиперборейски Водачи са ги оковали към закона на еволюцията, благодарение на един трик. Това оковаване, вече го казахме, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕАЛНО, но въпреки това Водачите-Предатели успяват ДА ОБЪРКАТ безсмъртните духове, приковавайки ги към материята. За какво правят това? Друга мистерия. Но сигурното – дейстивтелното – е, че след идването на тези Водачи в слънчевата система ще се извърши една колективна мутация В ЦЯЛАТА ГАЛАКТИКА, която МОДИФИЦИРА Плана на Единния. Тази модификация е построена върху предателството на Водачите и падението на безсмъртните същества. За да го видите ясно, младежо Курт, ще Ви кажа, че тук, на Земята, е съществувало едно примитивно човешко същество, което „еволюирало“, следвайки законите на „планетните вериги“ и „царствата на природата“.
Тази еволюция била много дълга и целяла крайната адаптация към един абсолютно животински расов архетип, надарена с рационален ум, структуриран логически от мозъчните функции, и притежаваща една „душа“, съставена от енергия на другите, по-фини материални планове. Този „човек“ е онзи, който намерили, в един все още примитивен етап на неговото развитие, Водачите-Предатели когато дошли на Земята преди милиони години. Тогава, посредством една остроумна сисстема, наречена Чанг Шамбала, която ще имате възможност да изучите в нашия Орден, те решили да мутират човешката раса, оковавайки безсмъртните духове към илюзорните и материални човешки същества от Земята. От този момент съществуват три категории човеци: примитивните животно-човеци или ПАСУ, полубожествените или ВИРЯ, към които бил прикачен по един дух, и Божествените Хипербореи или Сиддхи, които са онези, които са успели ДА СЕ ЗАВЪРНАТ В ИЗТОЧНИКА и да избягат от Великата Измама. Също така са известни като Лоялни Сиддхи една част от Водачите – онези, които НЕ СА ПРЕДАВАЛИ и които, оглавени от Христос-Луцифер, се опитват ДА СПАСЯТ виря посредством хиперборейското изкупление на чистата кръв, което се състои в пробуждането на първородния спомен за собствената изгубена божественост. Тези са Господарите на Агарти... Но ние се отклоняваме малко от нашата основна тема, която се занимаваше с Йехова-Сатана – врага, срещу когото се борим, за да спечелим правото да се завърнем в златния източник. Този въпрос скоро ще Ви се изясни, младежо Курт, тъй като, ако си спомните, че Единният поверява на едни „съзнателни същности“ изпълнението на Своя План, сега можем да добавим, че слънчевата система е била построена от едно от тези „съзнания“, което наричаме Слънчев Логос, подпомогнато от Дева от по-низша Йерархия, които ЗАЕМАТ определени постове в механиката на системата. На Земята една „планетарна същност“ вдъхвала живот на планетата и тласкала „еволюцията“ на царствата на природата съгласно Слънчевия План, съдържащ се в Космическия План на Единния. Ясно е, че се касае за еманации на Единния, свързани йерархично: Единен – Галактически Логос – Слънчев Логос – планетарен ангел – групова или колективна душа и т.н. Кой е Богът тук? В зависимост от нивото на съзнание и културните и религиозни стереотипове на човеците, би могъл да бъде коя да е от тези „съзнателни същности“, но винаги се касае за Единния. Ако се казва, че Бог е Слънцето или се мисли за един Бог-„създател“ на цялата Вселена, се говори за Единния. Също така ако се вярва, че Бог е „природата“ или „млечният път“ или Земята. Различните гносеологически космологии, които човеците представят в своите различни етапи на „еволюцията“, за да си представят света, не отменят факта, че винаги когато се говори за Бог се намеква пряко или непряко за Единния.
Но да се върнем към Земята. Когато Водачите-Предатели идват на Земята, те се установяват в един „център“, който наричат Шамбала или Дехунг, и основават там онова, което е било наречено Велико Бяло братство или Окултна Йерархия на Земята. Това не е едно физически локализуемо място върху земната повърхност – въпрос, за който ще учите по-късно, – а се намира в една топологична гънка на пространството. Но това, което ни интересува тук, е да изтъкнем, че началникът на Водачите-Предатели се самопровъзгласява за Цар на Света, заемайки мястото на един от дванадесетте Кумара на слънчевата система. Какво е Кумара? Един планетарен ангел – една от онези „съзнателни същности“, свързани във верига от Единния, които образуват „идеята на една планета“. Тук именно трябва да се търси ключът на името Йехова и на неговата „избрана раса“. Защото планетарният дух се наричал Кумара Санат, който след установяването на Шамбала и идването на Царя на Света решава да действува като РЕГЕНТ на Единния в изпълнението на Неговия, сега модифициран План. За тази цел той се въплъщава от името на Единния в една „избрана раса“, за да царува над поробените хиперборейски духове. Това е еврейската раса. Ще рече, че от една страна имаме Окултната йерархия на Чанг Шамбала с нейните демони: Водачите-Предатели и техният началник – Царят на Света, които сега осъществяват „еволюцията“ на планетата и те са които „ръководят“ расите посредством една злокобна организация, наречена Синархия. А от друга страна имаме еврейската раса, която не е нищо друго, освен проявлението на Санат Кумара на Земята, което да заема най-горното стъпало на Синархията от името на Единния. Самите евреи в своята Кабала учат, че „Израил е един от 10-те сефирот“ – сефирата Малкут, т.е. една от еманациите на Единния.
И накрая Йехова е кабалистичното име на Единния Демиург, който Санат Кумара представлява на Земята, и което е, както казах в началото на този приятел разговор, ПОСЛЕДНОТО ИСТОРИЧЕСКО ИМЕ, което знаем за Него. Затова ние, ДРЕВНИТЕ ХИПЕРБОРЕЙСКИ СЪЩЕСТВА, които все още оставаме оковани в този демоничен свят, трябва да помним винаги, че врагът е Йехова-Сатана, Демиургът на този свят.
(Вж. едно резюме на тази концепция в следната фигура извън текста):
Фюрерът продължаваше ентусиазиран своя дълъг монолог и макар че бе изминал един дълъг час и върху нас се сипеха любопитните погледи на много хора, които желаеха да седнат на масата, никой в Германия не би могъл да го прекъсне по един такъв прозаичен мотив като една вечеря. Аз от своя страна исках само да продължавам да слушам невероятните откровения на Фюрера и затова когато той ме попита дали съм разбрал, не се поколебах да изразя моите съмнения:
– Има нещо, което ме сега ме тревожи, – казах незабавно. – Всичко, което казахте, mein Führer, за Единния Демиург, го разбирам напълно и го приемам, но не мога да спра да се питам: Кой е тогава Бог, ИСТИНСКИЯТ БОГ? Или...?
– Това е един въпрос, който не бива да си задавате, млади Курт, – заяви категорично Фюрерът. – Не и докато Вашият ум е подчинен на рационалната логика, тъй като тогава ще успеете само да стигнете до неразрешими парадокси. Но е явно, че съмнението вече се е зародило у Вас и че ще продължите да размишлявате върху това. Ще Ви дам тогава един временен отговор: Бог е непознаваем за всеки, който не е овладял Врила. Помнете винаги тази истина, младежо Курт: от жалкото състояние на роб на Йехова-Сатана не е възможно ДА СЕ ПОЗНАЕ Бог, тъй като той е абсолютно трансцендентен. Необходимо е да се измине един дълъг път на кръвно пречистване, за да се знае нещо за Бог, за „истинския Бог“, както добре казахте. Повечето от великите религии когато говорят за Бог, имат предвид Единния Демиург. Това се случва защото расите, които понастоящем населяват света, са били „изработени“ от Демоните на Шамбала, имплантирайки им синархични идеи в ГЕНЕТИЧНАТА ПАМЕТ на техните членове, за да могат да ги направляват към великия колективен архетип, който се нарича МАНУ. Така, възприемайки реалността през едно измамно було, се стига до онези понятия за пантеистичен, монистичен или троичен Бог, които са само привидности на Единния – Демиурга-подредител на материята.
Погледнете какво се случва с понятието за Бог, което притежават различните народи, принадлежащи към древното семейство на индо-германските езици: почти всички имена се извличат от едни и същи думи и е сигурно, че те са обозначавали в едно далечно минало един Бог „създател на всичко съществуващо“, т.е. Единния Демиург. В санскрит имаме думите „Дяус питар“, които се употребяват във Ведите за назоваването на „Отеца, който е в небесата“. Дяус е коренът, който в гръцки дава Зевс и Теос със смисъл, подобен на санскритския, и който в латински става Ю-питер, Деус патер или Йовис. Древните германци са говорили също така за Зиу – Тюр или Тиуаз – като за Бога-“създател“ на съществуващото: думи, които също произлизат от санскритското Дяус питар.
Подобна етимология притежават и думите, които обозначават Бога в семействата на туранските и семитските езици. В това последното семейство, намиращо се във важна връзка с еврейския език, намираме „Ел“ като едно древно обозначение на Демиурга в неговия планетарен представител „Силният“. Във Вавилония, Финикия и Палестина бил почитан Ел, Ил, Енлил – имена, които арабите трансформирали в Илях или Аллах, и пр. Не бива да Ви учудва, млади Курт, това етимологично единство, понеже тревожното е „единството на понятието“, което се открива зад споменатите думи, тъй като във всичките религии и философии винаги се стига до две или три идеи за Бог, привидно непримирими, но в действителност отнасящи се до различни аспекти на Демиуга: такова е предпочитанието на един „иманентен и пантеистичен Бог“ – Единният; или „трансцендентен“, но „създател на земята и небесата“ – Йехова-Сатана, Юпитер, Зевс, Брахма и пр.
Фюрерът ме гледаше сега с блестящи очи и предусетих, че следващите му думи ще имат едно действително важно съдържание:
– Имало е една война, младежо Курт, една ужасна война, за която „Махабхарата“ пази навярно един изопачен спомен. Тази война въвлякла НЯКОЛКО НЕБЕСА в полето на бойните си действия и предизвикала като свое най-външно проявление онова, което било наречено „потъването на Атлантида“. Но никой не знае напълно за какво става на дума, когато се говори за „Атлантида“, тъй като не се касае само за един „потънал континент“. Въпросната война продължава вече повече от един милион години на този физически план, в течение на които е имало няколко физически, континентални Атлантиди, които са били потопени, и сега, в нашия ХХ век, можем да кажем, че отново се подготвя едно „потопяване на Атлантида“. Но да оставим тази мистерия засега, тъй като ще трябва да се върнете към нея по време на своите следвания. За да приключим този разговор, ще Ви кажа едно последно нещо, младежо Курт. Знайте, че тази космическа война, в която се воюва за освобождението на пленените духове, за колективната мутация на расата, против Синархията и против Йехова-Сатана, Третият Райх е заложил целия си духовен, биологичен и материален потенциал.
С тези страховити думи Фюрерът изглежда бе приключил своето обяснение. Огледах се наоколо и видях, че татко, Розенберг и Рудолф Хес са все още до мен.
Един елегантен келнер даде знак на Фюрера, че когато е готов, може да мине във вътрешния двор за една студена вечеря. Беше единадесет часът вечерта. Фюрерът и Розенберг се сбогуваха с нас и отидоха да се присъединят към Гьоринг и д-р Гьобелс начело на масата. Рудолф Хес покани татко и мен да се разположим за вечеря, но не се чувствувах много добре след разговора с Фюрера и с риск да бъда нахален, реших да поговоря откровено с тях двамата.
Коментари
Публикуване на коментар