“ПРЕОБЪРНАТИЯТ“ ДУХ-СФЕРА
Това, което никога не бил могъл да постигне Демиургът или кой да е друг подобен Демон, т.е. промяната на Духа-сфера, било постигнато по Пътя на предателството. Действително, едни други членове на Хиперборейската Раса, познаващи всичките тайни на Духа-сфера, били тези, които нарушили принципа на лоялността и захвърлили милиони Духове във бездната. Те – Сиддхите-Предатели – разкрили тайната на „външната точка“ и направили възможна измамата и преобръщането на Духа-сфера. Във Фигура 4 е представена тази ситуация.
Там виждаме, че Tergum или враждебният Гръб е преминал във вътрешността на сферата, докато духовният Лик се е екстериоризирал напълно, оставайки обърнат с една страна директно към материалния план.
Първото нещо, което се забелязва при разглеждането на Фигура 4, е изчезването на Абсолютния Аз от неговото централно положение. Хиперборейският Дух – нужно е да бъде пояснено – НЕ Е ПРОСТО СЪЩЕСТВО. Следва да си припомним, че говорим за члена на една космическа раса, а не за някакъв прост безтелесен призрак. Освен това, ако беше прост, би било безполезно да се опитваме да го опишем: щеше да е достатъчно само да го обозначим с едно име. Това не е възможно и затова сме го представили като Дух-сфера, който, разбира се, не е прост: вече познаваме неговото сферично тяло, „tergum hostis” и „vultus spiritus”. Този последният – духовният Лик – е МЪДРОСТТА в собствен смисъл и от нея зависи Абсолютният Аз, който след преобръщането е изчезнал от центъра.
Духовният Лик също не е прост, след като сме го предположили като протяжен, т.е. като една „вътрешна сферична повърхност“, но затова пък той е еднороден, ЦЕЛИЯТ МЪДРОСТ. Тази духовна еднородност се осъществява в Абсолютния Аз, който е проявление на абсолютния синтез, с който сферичният Дух се обединява и свързва в една-единствена централна точка. За да изобразим единството на сферичния Дух и неговия централен синтез във фигуративен смисъл, предполагаме, че представляващата го повърхност е съставена от точки, които „гледат“ към центъра и там се синтетизират в една-единствена централна точка: Абсолютния Аз.
И така: след преобръщането „гностическите точки“ вече не „гледат“ към центъра на сферата – вътрешно, а в напълно противоположна и външна посока. Какво е станало с Абсолютния Аз сега? Означава ли „изчезването“ му неговото унищожение; нарушаването на синтетичното единство на Мъдростта? Строго казано, тези и други въпроси, които биха могли да се поставят, се свеждат до един-единствен: СЪЩЕСТВУВА ЛИ НЯКАКВА ВЪНШНА СПРЯМО ДУХА-СФЕРА ТОЧКА, КОЯТО МОЖЕ ДА БЪДЕ „ВИДЯНА“ ЕДНОВРЕМЕННО ОТ ВСИЧКИТЕ ГНОСТИЧЕСКИ ТОЧКИ НА ДУХОВНИЯ ЛИК? Разбира се, че на този въпрос, тъй както и на всички други подобни, включително двата поставени по-горе, ТРЯБВА ДА СЕ ОТГОВОРИ УТВЪРДИТЕЛНО, тъй като в противен случай „Абсолютният Аз“ НЕ БИ БИЛ АБСОЛЮТЕН. Неговият „Абсолютен“ характер идва от това, че е абсолютен синтез на духовния гносис; неговата участ, фигуративно казано, е свързана с единството на Мъдростта и ако то е унищожено, ще трябва да бъде унищожен и той, т.е. ще трябва да умре. Но Духът-сфера е безсмъртен и неговият Аз е Абсолютен Аз.
Но ако отговорът ТРЯБВА ДА БЪДЕ УТВЪРДИТЕЛЕН, ако действително съществува една външна точка, където се е пренесъл Абсолютният Аз след преобръщането, следва да се запитаме на свой ред: къде е? – или по-точно: къде МОЖЕ да се намира една външна кардинална точка, която да улавя едновременно всичките погледи на гностическите точки?
За да се доближим до отговора, ще вземем предвид следното: в НОРМАЛНИЯ Дух-сфера (Фиг. 2) „погледите“ на гностическите точки към Абсолютния Аз са еквивалентни на ПРОЕКЦИИ на точките на вътрешната сферична повърхност върху централната точка; и обратно – би могло да се каже също така, че ОТ АБСОЛЮТНИЯ АЗ е възможно да се видят ВСИЧКИТЕ ТОЧКИ на духовния Лик или: ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ТОЧКА на сферата е възможно ДА СЕ ПРОЕКТИРА един радиус1 към всяка една от точките на вътрешната сферична повърхност. Да разгледаме сега със същия този критерий Духа-сфера след преобръщането (Фиг. 4). Търсената точка трябва да бъде такава, че върху нея да се събират проекциите на ВСИЧКИТЕ точки от външната повърхност на сферата. Явно е обаче на пръв поглед, че нормалната проекция на външните точки не се събира, а се раздалечава във всички посоки, т.е. изотропно. Но можем да потвърдим по-строго това допускане ако разгледаме две гностически точки – А и В, – произволно близки една до друга, и измерим разстоянието между всеки проективен ВЕКТОР или „поглед“ към Абсолютния Аз. Във Фигура 5а се демонстрира, че в „нормалния“ Дух-сфера „погледите“ се събират към Абсолютния Аз на центъра, т.е. векторите „се приближават все повече помежду си“ с намаляването на разстоянието до центъра.
И обратно – „погледите“, идващи от външните точки в „преобърнатия“ Дух, са склонни „да се раздалечават все повече помежду си“, колкото повече се отдалечават от сферичната повърхност. Какво ни показва това? Като начало: че външната пресечна точка НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАМИРА БЛИЗО до Духа-сфера, предвид че „погледите“, т.е. проективните вектори, се раздалечават помежду си във всички посоки. Но КОЛКО ДАЛЕЧ може да бъде въпросната точка не се оказва толкова явно, тъй като ако проектираме ВСИЧКИТЕ погледи, тоест ако разгледаме пълната проекция на сферичната повърхност неограничено във всяка посока, В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ ОБХВАНЕМ ЦЯЛОТО КОСМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО. Къде е тогава външната пресечна точка? – В БЕЗКРАЙНОТО. Например: ако разгледаме само четири гностически точки – I, II, III и IV, – РАЗПОЛОЖЕНИ В ПРОТИВОПОЛОЖНИ ЧАСТИ на сферичната повърхност, тъй както е показано във Фигура 6, и ги проектираме неограничено в посока на четири произволни отправни точки N, S, E и O, МОЖЕМ ДА ТВЪРДИМ, ЧЕ ВЪПРОСНИТЕ ПРОЕКТИВНИ ВЕКТОРИ ЩЕ СЪВПАДНАТ В КРАЯ НА СВОЯ ПЪТ В ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА ОБЩА ТОЧКА, РАЗПОЛОЖЕНА В БЕЗКРАЙНОТО.
Но нещо повече: ако по същия начин проектираме ВСИЧКИТЕ гностически точки, т.е. цялата сферична повърхност неограничено във ВСИЧКИ възможни посоки, те накрая също ще се срещнат в една-единствена безкрайна обща точка или „ПОЛЮС“. Във Фигура 7 е представена една подобна точка (виолетова). До нея достигат безкрайните вектори, които тръгват от безкрайните гностически точки на Духа-сфера; във фигурата изобразяваме само шестнадесет от безкрайните вектори: безкрайният ПОЛЮС е, строго казано, една и същата „крайна точка“ на всеки един от векторите.
Естествено, не е възможно да се направи схема на Духа-сфера, както във Фигура 5b или 6, в която да са изобразени безкрайните вектори В ЦЯЛАТА ИМ БЕЗКРАЙНА ПРОТЯЖНОСТ, докато стигнат до крайното съвпадане от Фигура 7; нито дори би било възможно да се представят някои от тях: ДОРИ ЕДИН ВЕКТОР, ЧИЙТО МОДУЛ ИЛИ ПРОТЯЖНОСТ Е БЕЗКРАЕН, ЩЕ НАДХВЪРЛЯ РАЗМЕРИТЕ НА КОЯ ДА Е ГРАФИЧНА СХЕМА. Можем обаче ДА СЕ УГОВОРИМ ЗА ЕДНА РЕДУКЦИЯ на размера на вектора, за да може той да бъде представен в границите на схемата: ЗА ТАЗИ ЦЕЛ ТРЯБВА САМО ДА ПОМНИМ, ЧЕ КРАЙНАТА ТОЧКА НА ВЕКТОРА Е ВИНАГИ БЕЗКРАЙНИЯТ ПОЛЮС. И така: ако изобразим безкрайните вектори с модул, например, един сантиметър, в една схема като тази от Фигура 4 (или 5b, или 6 и пр.) и отбележим края на всеки един от тях с една виолетова точка, представяйки така безкрайния полюс, ЩЕ УСТАНОВИМ, ЧЕ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ТОЧКИ ОБРАЗУВАТ ЕДИН ВИОЛЕТОВ КРЪГ, външен спрямо Духа-сфера и на един сантиметър разстояние. Във Фигура 8 се демонстрира една подобна схема, макар че по съображения за яснота са изобразени само шестнадесет вектора. Така се оказва, че „безкрайният полюс“, представен в крайността на графичната схема, съответствува на един „външен кръг“ спрямо преобърнатия Дух-сфера: това е онова, което наричаме РАЗШИРЕН БЕЗКРАЕН ПОЛЮС. Но не бива да забравяме, че схемата ПОКАЗВА САМО ЕДНО СЕЧЕНИЕ или РАЗРЕЗ НА ДУХА-СФЕРА: в пространството, т.е. разглеждайки трите измерения на сферата, безкрайните вектори, които тръгват от всяка „гностическа точка“, ако те имат също така един условен модул от един сантиметър например, ЩЕ ОБРАЗУВАТ СЪС СВОИТЕ (ВИОЛЕТОВИ) КРАЙНИ ТОЧКИ ЕДНА ВИОЛЕТОВА СФЕРА, външна спрямо Духа-сфера и на един сантиметър разстояние.
Настъпи моментът да извлечем едно заключение. Сега знаем, че след преобръщането (Фиг. 4) „погледите“ на гностическите точки действително се събират в една-единствена външна точка по начин, подобен на онова, което ставаше в нормалния Дух, когато всичките погледи сочеха към централната точка или Абсолютния Аз. Но тази външна точка, както виждаме, се намира в безкрайното. Означава ли това, че сега също се осъществява синтезът на духовния Лик и се образува един Абсолютен Аз? Да. Но този външен Аз ще наричаме, за да избегнем объркване, „Безкраен Аз“.
Естествените въпроси, които се пораждат от това заключение са: Как, ако накрая Духът-сфера успява да синтетизира един външен Аз, същият този Аз „не осъзнава“ своето преобърнато състояние? И защо казахме, че след преобръщането Духът-сфера е преминал от БИТИЕ към НЕ-ЗНАНИЕ, от ориентацията към дезориентацията, отклонението и объркването? Не е трудно да се отговори на тези въпроси; но се изисква едно предварително размишление. Наистина, причината, поради която Безкрайният Аз е невеж за своята ситуация, е пряко свързана с причината, поради която не можехме да представим „безкрайния полюс“ в схемата на Фигура 8: релацията на несъизмеримост, в която крайното се намира спрямо безкрайното, когато безкрайното се явява като предел или „граница“ на едно неограничено разстояние. Ако безкрайното се намира в края на едно разстояние, то по необходимост трябва да надхвърля ВСЯКО такова, което е крайно. Ще рече, че МЕЖДУ Духа-сфера И безкрайния Аз трябва да се намира ЦЕЛИЯТ свят на крайните вещи. Или с други думи, Безкрайният Аз надхвърля С БЕЗКРАЙНОСТ света на крайните вещи; това е все едно, че във Фигура 8 ЦЯЛАТА БЕЗКРАЙНОСТ се намира между зеления кръг (духовния Лик) и виолетовия кръг (безкрайния полюс); да си припомним, че във Фигура 2 представихме „долния материален план“ ПОД преобърнатия Дух-сфера само по съображения за удобство на изложението, но че в действителност въпросният план или „свят на крайните вещи“ ЗАОБИКАЛЯ ПРЕОБЪРНАТИЯ ДУХ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ: и на този свят Духът-сфера се противопоставя същностно.
Коментари
Публикуване на коментар