АБСОЛЮТНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА „ХИПЕРБОРЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ“

    И така, „светът на крайните вещи“, който преди малко отъждествихме с „материалния план“, е светът, „оформен“ или „подреден“ от Демиурга. Неговата характерна черта е АРХЕТИПИЧНИЯТ ПОРЯДЪК, който следва материята под тласъка на времевото течение на Неговото Съзнание: това е онова, което в Тибет назовават Велико Дихание, но което ние предпочитаме да наричаме Време. Този АРХЕТИПИЧЕН ПОРЯДЪК обуславя и определя всяка вещ в нейното битие или нейното ставане, т.е. в нейната КРАЙНОСТ. Това следва да се разбира така: един универсален Архетип е една „идея“, мислена от Демиурга и поддържана от него в един вид космическа памет – в „архетипичния план“; но Архетиповете не са просто статични образи, модели, форми или парадигми, фиксирани във вечността, а напротив – те представляват зародиши, надарени с мощен еволюционен импулс; този импулс произлиза от Диханието на Демиурга и по неговия ритъм въпросните архетипични зародиши узряват и се разгръщат В МАТЕРИЯТА, стремейки се да реализират своето крайно съвършенство. Това съвършенство, което вече се намира в потенциално състояние от началото на еволюционното развитие, се нарича ЕНТЕЛЕХИЯ и е, строго казано, самият Архетип. Ентелехията е това, което е сгърнато или потенциално в Архетипа и което като зародиш той актуализира след своето развитие; затова, макар ентелехията да е крайното съвършенство, към което е насочена еволюцията, тя е поставена също така в началото като потенция на универсалния Архетип, като начално съвършенство: така съществува формално съвпадане между универсалния Архетип и неговата ентелехия.

    Архетиповете са универсални. Това, което съставлява индивидуалността на коя да е конкретна вещ в материалния план, е актуализацията на МОНАДИТЕ, които произлизат от първата еманация на Демиурга и които биват тласкани да еволюират, следвайки ПОРЯДЪКА, КОЙТО НАЛАГА В МАТЕРИЯТА ЗАПЛАНИРАНОТО РАЗГРЪЩАНЕ НА УНИВЕРСАЛНИТЕ АРХЕТИПОВЕ. Тоест еволюцията се развива съгласно космически Планове, които в действителност са мощни Архетипове, наричани „Ману“. Монадите са тласкани да еволюират в съгласие с въпросните Планове, бидейки напълно детерминирани в своя път на „низхождане“ и „възхождане“ от материята или „низшите планове“. Така монадите могат да съставляват една проста вещ, т.е. такава, която изразява еволюцията на един-единствен Архетип, или една сложна вещ, съставена от комбинираното действие на множество Архетипове. Човешката монада в частност – монадата на пасу – следва в своя последен, собствено човешки, етап архетипичната ПОСОКА на един Архетип Ману.

    Както ще видим по-късно, обаче, някои Архетипове могат да засягат човека с особена сила и дори да станат доминиращи. Ако се касае за Архетипове на микрокосмоса, т.е. на физиологичната структура на човешкото тяло, те се наричат „персонални колективни Архетипове“; ако са Архетипове на макрокосмоса или Вселената на Единния, те се наричат „универсални колективни Архетипове“ или „психоидни Архетипове“. Но във всички случаи развитието, което тези Архетипове осъществяват ВЪРХУ ЧОВЕКА, стремейки се да реализират своята ентелехия, се нарича „ПРОЦЕС“: ПРОЦЕСЪТ е действието, чрез което Архетипът се проявява в човека, изниква и захранвайки се от собствената му енергия се стреми да постигне ентелехията.

    Крайността на вещите, прочее, е определена от ентелехията на универсалните Архетипове и затова следва да се разбира, че всяка крайност е едно съвършенство, тъй като, естествено, всяко съвършенство е една ентелехия.

    АРХЕТИПИЧНИЯТ ПОРЯДЪК предполага тогава крайността на вещите – тяхната абсолютна детерминираност. Но „отвъд света на крайните вещи“ се намира Безкрайният Аз на преобърнатия Дух-сфера: какво има отвъд този свят, какво означава тук безкрайното по отношение на крайното? – Несъвършенство и неопределеност. Действително, ако ЗА АРХЕТИПИЧНИЯ ПОРЯДЪК крайното представлява едно съвършенство, тогава безкрайното е незавършеното или несъвършеното, или – във всеки случай – не-детерминираното. Така е, ако НЕЩАТА СА ВИДЯНИ В ПОЛЗА НА ИЛИ „ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА“ АРХЕТИПИЧНИЯ ПОРЯДЪК. Обаче, АКО НЕЩАТА СА ВИДЯНИ ОТ БЕЗКРАЙНОТО, оказва се обратно, че АРХЕТИПИЧНИЯТ ПОРЯДЪК Е ИЛЮЗОРНОТО И НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО: ТОВА, КОЕТО Е ЛИШЕНО ОТ ВЕЧНОСТ. Оттук и неговото постоянно движение в ритъма на Великото Дихание, т.е. на трансцендентното Време. Затуй пък безкрайното Е ОТРАЖЕНИЕ НА ВЕЧНОСТТА НА ДУХА: ЗАТОВА ТО СЕ РАЗЛИВА „ОТВЪД“ СВЕТА НА КРАЙНИТЕ ВЕЩИ; и също тъй „отвъд“ трансцендентната времевост на вещите.

    Виждаме така, че фактът, че Безкрайният Аз се намира „отвъд света на крайните вещи“, предполага една „абсолютна неопределеност“ по отношение на архетипичната детерминираност на вещите, едно „абсолютно несъвършенство“ по отношение на всяка ентелехия и едно „отражение на вечността“ по отношение на времевото течение на архетипичната еволюция, в която се състоят вещите. В следствие на това се оказва, че онова, което за Демиурга представлява АБСОЛЮТЕН ПОРЯДЪК, за преобърнатия Дух-сфера е един АБСОЛЮТЕН БЕЗПОРЯДЪК.

    Но преобърнатият Дух-сфера СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ СЪЩНОСТНО НА МАТЕРИАЛНИЯ ПЛАН и, тъй като въпросният план се разполага между него и неговия Безкраен Аз, няма ли да се противопоставя той също и на собствения си Аз, разположен „отвъд материалния план“? Да. И в този момент можем да дадем отговор на висящия въпрос: ПРЕОБЪРНАТИЯТ ДУХ-СФЕРА НЕ ЗНАЕ ЗА СВОЯТА СИТУАЦИЯ, ЗАЩОТО МЕЖДУ НЕГО И НЕГОВИЯ БЕЗКРАЕН АЗ СЕ РАЗПОЛАГА АБСОЛЮТНИЯТ БЕЗПОРЯДЪК НА „АРХЕТИПИЧНИЯ ПОРЯДЪК“ ИЛИ „МАТЕРИАЛНИЯТ ПЛАН“; ПРЕОБЪРНАТИЯТ ДУХ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ СЪЩНОСТНО НА ВЪПРОСНИЯ „ПОРЯДЪК“ И ТОВА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ СЪЗДАВА ЕДНА БАРИЕРА НА ЛИПСА НА КОМУНИКАЦИЯ СЪС СОБСТВЕНИЯ МУ БЕЗКРАЕН АЗ, КОЙТО СЕ НАМИРА „ОТВЪД МАТЕРИАЛНИЯ ПЛАН“; ОТ ДРУГА СТРАНА БЕЗКРАЙНИЯТ АЗ, КАТО „ГЛЕДА“ КЪМ ДУХОВНИЯ ЛИК ОТКЪМ БЕЗКРАЙНОТО, „ВИЖДА“ САМО ВЪРХОВНАТА ИЛЮЗИЯ НА АРХЕТИПИЧНИЯ ПОРЯДЪК. Такава е Драмата на преобърнатия Дух, която се нарича: СТРАТЕГИЧЕСКО ОБЪРКВАНЕ.

    Ето едно фундаментално понятие на Хиперборейската Мъдрост: Състоянието на преобърнатия Дух-сфера НЕ Е в действителност НЕОБРАТИМО – винаги е възможно да се възстанови НОРМАЛНОТО състояние от Фигура 2. За тази цел може да се твърди, че: ВСЕКИ ПЪТ ИЛИ МЕТОД, КОЙТО ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ПРЕОБЪРНЕ ПРЕОБРЪЩАНЕТО НА ДУХА-СФЕРА, Т.Е. КОЙТО МУ ПОЗВОЛЯВА ДА ВЪЗСТАНОВИ СВОЯТА НОРМАЛНОСТ, Е ЕДНА „ХИПЕРБОРЕЙСКА СТРАТЕГИЯ“.

    Така целта на една ХИПЕРБОРЕЙСКА СТРАТЕГИЯ е НОРМАЛНОСТТА НА ДУХА. Тази цел предполага решаването на две задачи. Едната: да се възстанови СЪЩНОСТНАТА ВРАЖДЕБНОСТ – да се направи тъй, че враждебният Гръб или Tergum hostis да се проявява СРЕЩУ материалния план. Тъй както ще бъде обяснено в друг раздел, проявлението на същностната враждебност на Духа в микрокосмоса на един виря се нарича ЯРОСТ БЕРСЕРКР. Втората: да се осъществи ПРЕ-ОРИЕНТАЦИЯТА на духовния Лик към ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕНТРАЛНА ТОЧКА НА АБСОЛЮТНИЯ АЗ. По отношение на втората задача – „стратегическата пре-ориентация“ – следва да се посочат различията между Абсолютния Аз и Безкрайния Аз. Абсолютният Аз – Аз-ът на АБСОЛЮТНАТА ОРИЕНТАЦИЯ – съответствува на ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА ЦЕНТРАЛНА КАРДИНАЛНА ТОЧКА, т.е. НА ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА ПОСОКА ЗА „ПОГЛЕДИТЕ“ НА ГНОСТИЧЕСКИТЕ ТОЧКИ. Безкрайният Аз – Аз-ът на АБСОЛЮТНАТА ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ – съответствува на БЕЗКРАЙНО МНОГО КАРДИНАЛНИ ТОЧКИ, т.е. НА БЕЗКРАЙНО МНОГО ПОСОКИ ЗА „ПОГЛЕДИТЕ“ НА ГНОСТИЧЕСКИТЕ ТОЧКИ.

Към следващата глава =>

Към съдържанието =>