ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФУНДАМЕНТАЛНАТА ТЕЗА

НА ХИПЕРБОРЕЙСКАТА МЪДРОСТ

    Целта на тази Хиперборейска Метафизика е да ПОНТИФИЦИРА над най-тайнствената и сакрална тема, която съществува: драмата на Духа, пленен в материята. Методът, който се прилага тук, е следният: установява се едно съотношение на АНАЛОГИЯ между определена метафизична, традиционно езотерична истина, и един екзотеричен и добре описан частен пример; след като съотношението е станало ясно, се пристъпва към РАЗШИРЯВАНЕ ЧРЕЗ ИНДУКЦИЯ НА ЧАСТНОТО КЪМ ОБЩОТО. По този начин се постига индуцирането у изучаващия на метафизичната интуиция за необяснимите реалности: „понтифицира се“, т.е. обединяват се с един мост бреговете на разбираемото и гностическото.

    Тезата на Хиперборейската Мъдрост, от която изхождаме в тази част, не може да бъде по-проста за излагане и въпреки това по-сложна за обясняване. С други думи: относително просто е да се изложат МИТИЧНО основните черти на драмата – Предателството на Сиддхите и падението на Духа; но не може да бъде по-трудно разбираемото подхождане към въпросния Мит. Един инициатичен метод, в който Наставникът поставя изучаващия в пряк контакт с Мита, несъмнено би преодолял всички трудности; но случаят не е такъв: тук се опитваме да демонстрираме истината на тезата посредством рационални обяснения, т.е. с понятия, детерминирани от логиката на езика. А го правим така, понеже ни подтиква сигурността, че избраният път е правилен, и че който и да го измине с едно минимално количество внимание, не ще може да не премине в един момент метафизичния мост, който отвежда към Духа – към неговия собствен Дух, пленен от Боговете на материята.

    Да започнем, прочее, от началото на тезата. Хиперборейската Мъдрост учи, че преди идването в материалната Вселена на Хиперборейските Духове, на Земята е обитавал един крайно примитивен хоминид, наречен ПАСУ. Този хоминид обаче е бил ПОТЕНЦИАЛНО призван да изпълнява една важна функция в творбата на Демиурга: да бъде „положител на смисъла“ в света – предназначение, което ще се обясни подробно по-нататък. Тук ни интересува само да подчертаем, че пасу КАТО ВИД СЕ БИЛ ПРОВАЛИЛ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ и както става във всички случаи, в които еволюцията поема по погрешни пътища, НЕГОВАТА СИГУРНА СЪДБА Е БИЛА ИЗЧЕЗВАНЕТО.

    Какво чудо го е спасило от изчезването като динозавъра или птицата додо, а в замяна е ускорило неговата еволюция, докато го превърне в господар на Земята? Отговор: генетичният принос на една извънземна раса, наречена в по-късните времена „Хиперборейска“. Но не става на дума само за „генетика“, т.е. за наследствена информация: ТОВА, КОЕТО Е НАПРАВИЛА ВЪЗМОЖНО ГЕНЕТИЧНАТА МОДИФИКАЦИЯ НА ПАСУ, Е ДУХОВНОТО ОКОВАВАНЕ НА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СЪЩЕСТВА КЪМ ЕВОЛЮЦИОННОТО РАЗВИТИЕ НА АРХЕТИПОВЕТЕ МАНУ, Т.Е. КЪМ ЕВОЛЮЦИЯТА НА МАТЕРИЯТА. Този първоначален факт, който съставлява ядрото на тезата, се нарича „Бяло Предателство“ или „Предателство на Сиддхите“, в ясен намек за извънземните водачи, които дирижирали падението на Духовете, предизвикали една мутация в растителното и животинското царства на Земята, и които днес все още контролират планетата от центъра Чанг Шамбала.

    Като последица от предателството на Сиддхите-Предатели, на Земята се появили три категории човеци: първобитният хоминид, който оттогава насетне се нарича ЧОВЕК-ЖИВОТНО или ПАСУ; онзи пасу, който „притежава хиперборейско потекло“, т.е. пасу, който има ВЪЗМОЖНОСТТА в него да се прояви плененият Дух, наречен ВИРЯ; и ХИПЕРБОРЕЙСКИЯТ СИДДХА, който може да бъде както един Дух, „освободен“ от плена, така и един от Древните Водачи, и който остава на Земята в едно място, наречено Агарти, за да се сражава с Врага и да осъществи окончателното спасение на пленените Духове.

    Човекът на нашето време е в по-голяма или по-малка степен един ИЗГУБЕН ВИРЯ. Ще рече: в него съществува една двойна природа – божествена и човешка, тъй както с право утвърждавали гностиците от първите векове на настоящата Ера, и която Църквата запазила изключително за един представител на „свещената раса“ на Демиурга Йехова-Сатана. Действително, двойната природа, която Църствата твърди, че е притежавал Иисус Христос, е всъщност естественото състояние на всеки виря, който УЧАСТВУВА в абсолютната божественост на вечния Дух. За да прикрие този факт и да избегне превръщането на човека в Бог, Църквата отначало унищожила Гносиса чрез неумолимо преследване, а сетне си присвоила истината, за да я приложи единствено към Иисус Христос. След предателството на Константин към Боговете на Римската Империя и събора в Никея и тези, които последвали, гностическата истина за двойната природа на виря била трансформирана в догмата на божествеността на Иисус Христос. И всеки по-късен опит да се разкрие тази истина на човеците – от манихеите и катарите до Ницше и Хитлер – бивал удавян в кръв от синархичната конспирация на юдео-масонството, юдео-марксизма, юдео-християнството и пр.

    Първобитният пасу бил една фаза в еволюционния процес на Архетипа Ману. До този стадий той бил стигнал след една еволюция от милиони години, която не е започнала тук, а на друга планета, която се разделила сетне на четири части и образувала Луните на Земята. Каква е била психиката на пасу при пристигането на извънземните? Отговор: притежавала един доста развит рационален субект и една зараждаща се пред-съзнателна сфера, с която той не успявал да придобие „съзнание за себе си“, т.е. психична индивидуалност. В тази именно липса на индивидуалност се коренял еволюционният провал на пасу. В другите раздели ще се покаже, че Демиургът бил поставил едно предназначение за съдбата на пасу, чиято цел е двойна: „микрокосмическата цел на предназначението“ изисква от пасу да развие една „съзнателна сфера“ и да превърне микрокосмоса в „автономно същество“, способно да „полага смисъл в макрокосмоса“; тази цел позволява да се изпълни също така „макрокосмическата цел на предназначението“: да се произвежда култура. Разбира се, че първата цел – „развиването на съзнателната сфера“ – е частна, а втората – „произвеждането на култура“ – е колективна.

    „Липсата на индивидуалност“, „зараждащата се пред-съзнателна сфера“, естествената и непреодолима животинска природа, причинили провала на микрокосмическата цел на предназначението; и този застой на индивида предизвикал като последица провала на макрокосмическата цел: „културите“ на пасу не прогресирали с хиляди години.

    От друга страна, следва да се подчертае, че общо взето пасу проявявал един високоразвит стаден инстинкт, който му позволявал да надмине по организация кое да е друго животинско общество, ТЪЙ КАТО БИЛ ЕДИНСТВЕНИЯТ, СПОСОБЕН ДА СЪЗДАВА КУЛТУРА. Въпреки това, тъй като не бил изцяло индивидуализиран, той участвувал, заедно с другите членове на своята общност, в един вид „групова душа“ или „егрегор“, надарена с определена интелигентност, но чиято основна движеща сила било ЖЕЛАНИЕТО.

    Накратко казано, духовното оковаване било извършено от Сиддхите-Предатели, за да може пасу да изпълни двойната цел на своето предназначение: да развие съзнателния субект и да произвежда култура. Защо те са сторили такова нещо? Какви средства са употребили за това? Отговорите на тези и други подобни въпроси ще могат да се намерят в следващите раздели.

    Такава е, в общи черти, тезата, която развиваме тук. Нейната привидна простота не бива да оставя место за погрешни разбирания, тъй като, ако искаме да надхвърлим митичния език и да изясним мистерията, ще трябва да поставяме най-сложни въпроси. Например, да вземем темата за окования Дух – ако приемем като реален, макар и много древен факт падението и пленяването на Духа и се опитаме да го направим разбираем до голяма степен, трябва да започнем с въпроса: Как се оковава към материята – към преходността на живота, към развитието на природата, към циклите на живот и смърт – как се оковава, повтаряме, един вечен Дух към тази илюзия? Отговор: Преди всичко трябва да се заяви, че решението се състои в една ужасна тайна, позната в Хиперборейската Мъдрост като „Мистерията на Любовта-Без-Смърт“. Без обаче да се опитваме да разкрием напълно една подобна тайна, можем да напреднем достатъчно в множество данни, вече познати екзотерично. Ще отговорим тогава, че ВЕЧНИЯТ ДУХ, КОЙТО Е СЪЩО ТОЛКОВА ИЛИ ОЩЕ ПО-МОГЪЩ ОТ САМИЯ ДЕМИУРГ, ОСТАВА ОКОВАН, „ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕ, ЧЕ Е ТАКЪВ“.

    Как може да е възможно това? Не е трудно да си представим, ако вземем предвид, ЧЕ Е ИМАЛО ЕДНО ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО, т.е. нарушаването на едно доверие или лоялност, която си дължели помежду си членовете на Хиперборейската Раса. Ако разполагаме с този динамичен външен елемент – „предателството“, тогава можем да предположим, че ДУХОВЕТЕ ИМАЛИ ЕДНА СЛАБА ТОЧКА В СВОЯТА КОНСТИТУЦИЯ – ЕДИН ГРЪБ, ЕДНА АХИЛЕСОВА ПЕТА, И Т.Н., ЧРЕЗ КОЯТО БИЛИ ПОКОРЕНИ. Но дори и така се оказва трудно да се разбере как е могло да се случи нещо толкова трансцендентално за Духа – изгубването на свободата, оковаването към материята и Времето, и т.н., БЕЗ ТОЙ ДА ГО УЗНАЕ, нито тогава, нито по-късно, И ДА СИ ОСТАНЕ ТАКА. И тази трудност за разбирането му показва колко далеч сме от Духа, от нашия Вечен Аз.

    Повтаряме, че въпреки посочените трудности, не е невъзможно да се обясни до голяма степен тезата и да се схване интуитивно необяснимото посредством трансценденталната индукция. На постигането на тази цел се посвещава Първата Част на „Фундаментите...“. Но, струва си да се поясни: не ще бъде възможно да се направи разбираем фактът на оковаването на Духа към еволюцията на пасу без едно предварително описание на психичната структура на пасу. Това е нещото, което ще изисква от нас най-много усилия, макар че, тъй като у всеки ВИРЯ съществува все още една значителна част от пасу, неговото разбиране не ще създаде проблеми на изучаващия.

Към следващата глава =>

Към съдържанието =>